Задача номер едно за всеки българин около Нова година – да подсигури хапване и пийване, в достатъчни (често прекомерни) количества. Задача номер едно за берлинчанина – да има какво да гърми, силно и много!
Ако по новогодишната подготовка може да се съди за някои особености на народопсихологията, то има над какво да се замислим и засмеем.[[more]]Да започнем с магазините – у нас около празниците в супермаркетите на преден план се подрежда шампанско, стоки на промоция и човек дори да намине само за хляб, неизбежно си тръгва с някоя и друга бутилка вино или някакви коледни бисквити/щолен – празници са, гости ще идват. В Берлин и в най-малкия магазин на преден план са фойерверките от всякакъв вид и род. И всеки – от младежите до бабите – дори ако носи към касата един йогурт, към него е добавил минимум дузина фойерверки и пакет бенгалски огън (40 броя, 50 см.).
Честванията на открито на Нова година в Берлин са в района около Бранденбургската врата и Александър плац. В интернет пишеше, че е забранено влизането с фойерверки. Честно казано още в метрото се замислих дали не съм прочела неправилно, защото всеки германец носеше поне по един голям сак с материали, които очевидно бяха предназначени за тази цел. Може би всъщност не пускат „без“ тях? Туристите, с бутилка шампанско в едната ръка и пакетче конфети в другата, гледаха леко неразбиращо, макар че още от осем часа из града започна да се гърми сериозно. Оказа се, че в района на концерта не пускат с гърмящи материали, поради което огромната част от хората остават извън зоната за сигурност и там подготвят своята празнична, лична заря.
Трудно е да се обясни какво настана в 12 часа. Над Тиргартен започна официалната заря, огромна и прекрасна, с всякакви невиждани цветове и форми. Около нас на булеварда на всяка плочка също започна заря, по дърветата запалиха бенгалски огън и отвсякъде се гърмеше и крещеше, въздухът се изпълни с дим, заприлича на война. Трябва да призная, че настроението е толкова заразително, че самите ние също викахме и подскачахме, кашляхме от дима, ръкопляскахме силно и съжалявахме, че не сме купили нищо запалително. Догодина определено няма да е така.
Около час след полунощ на Подздамер плац имаше останки от фойерверки, покриващи плътно площада, плюс бутилки, опаковки и празни гилзи от конфети – газехме в тях почти до глезените. Софийската заря и пукотевица ни се виждаха аматьорски.
Дори и в нашия спокоен и отдалечен квартал, на булеварда бяха излезли много съседи, с по две чанти с "боеприпаси" и озаряваха небето във всякакви цветове.
Впрочем, към два-три часа през нощта всичко свърши и от тогава е пълна тишина. Немската дисциплина не случайно е пословична.
Казано накратко – хляб или зрелища, изберете сами.
