Новина по БНТ: „70 000 лв са събрани за паметник на Тодор Колев. От години почитатели даряват малки суми, а днес една дунавска фирма преведе 60 000 лв.” Една дунавска фирма. Отново се замислям по един неудобен за българските медии въпрос – защо именно тези компании, които са направили добротворителен жест, нямат честта да бъдат споменати? Нали те, по дяволите, затова са го направили?! За да направят добро, но и за да бъдат забелязани и запомнени за това? Коя е тази фирма, която си е позволила лукса да направи подобен жест във време на криза и защо ние, зрителите, не чуваме името й?
[[quote:0]]Навсякъде по света благотворителността е основна корпоративна политика. Но тя обичайно се отплаща с медийно отразяване. В България тези ,които даряват пари за благотворителност, се наказват с мълчание. Работила съм в ПР индустрията и съм водила безумни разговори с клиенти, най-вече мултинационални компании, защо няма смисъл да чакат медийно отразяване на дарения и други добротворчески инициативи. Няма смисъл да чакат отразяване и тези, които правят интересни вайръл кампании, които създават нещо креативно и се опитват да променят обществото и живота на хората.
Допреди няколко години споменаването на името на дадена компания в медиите, неависимо от повода, се определяше като реклама и беше неприемливо по смисъла на Закона за радио и телевизия. Новите правила, които обаче СЕМ въведе, доведоха до много по-голяма свобода за медиите да информират зрителите си, когато има наличие на „новина”, особено добра новина. Инерцията обаче си остана – медиите често премълчават името на търговската марка дори в тези случаи.
Причината биха могли да бъдат две. Първо, защо да споменават името на дадена компания, ако тя не им е платила за това. Второ, може да ги води стремеж за опазване имиджа на редакционна независимост. Но избягването на всякаква конкретика, свързана с бизнеса, достига абсурдни висоти. Давам за пример новината за скорошната интерактивна изложба на творби на Владимир Димитров Майстора, която според един тв канал се състои в „столичен търговски център”, докато тя беше в едно конкретно място и то се нарича Парадайз мол. Да съобщиш за интересно културно събитие, като укриеш мястото на неговото провеждане, е безумие.
Когато преди няколко месеца оперната певица Ина Кънчева ми разказваше за своя проект „Вълшебната флейта”, тя сподели името на компанията, която го е подпомогнала финансово, с думите – едва ли ще го напишете, но аз все пак съм им благодарна. Ние, разбира се, го написахме, но не са много медиите, които отдават дължимото на подобни меценати.
[[quote:1]]Тоталното медийно затъмнение на добротворителността води до големи загуби за цялото ни общество. Ако на дадена фирма й се налага да плати, за да бъде спомената, тогава защо да дава пари и за благотворителност? Защо да се стреми да прави нещо извънредно, интересно, и да печели сърцата на хората, като вместо това може да си пусне 30 секундния си спот в рекламния блок? Затова тук рекламната индустрия създава измислени и красиви светове, в които млади и приветливи хора се прегръщат в облаци от конфети, слънца и усмивки и се возят на карети. По телевизията. За събития, културни проекти и други такива пари почти никога не остават. От което страда не само рекламната индустрия, страдаме всички.
