Общество

Новите депутати в "старата" сграда - каква е символиката?

Полюсни мнения по темата

Новите депутати в "старата" сграда - каква е символиката?

Снимка: Miroslav.Nikolov/Wikipedia

Новите депутати се връщат в старата сграда на Народното събрание поне за тържественото откриване на 45-ия парламент. Новината дойде след първата среща на представители на шестте групи в него, които са се договорили почти единодушно – срещу решението са се обявили само от ГЕРБ, но мотивите на партията така и не станаха ясни.

Искането е дошло от партията „Има такъв народ“. „Първото заседание на Народното събрание ще бъде в сградата, която е на Народното събрание. Това е истинската сграда на парламента, а не този Партиен дом. Оттук нататък ние ще продължим да предлагаме всички заседания да бъдат там. Има колебания в някои парламентарни групи, така че това явно ще подлежи на някакъв диалог, но ние смятаме, че Народно събрание трябва да си бъде в сградата на Народното събрание, а не в партийния комунистически дом", заяви Тошко Йорданов пред NOVA.

Не толкова възторжена бе реакцията на Любен Дилов-син, който бе водач на листата на ГЕРБ в Бургас „Защо новият парламент не се свика направо във  Велико Търново, в залата на учредителното събрание? А защо не и в пещерата Магура?! Сигурен съм, че и там е имало много важни събрания...“, написа той във фейсбук профила си. „Да започнеш парламента с демонстрация на комплексите си от комунизма – безценно!“

Връщането обаче е правилна стъпка според Стефан Тафров, бивш заместник-министър на външните работи в две правителства и посланик на България в няколко европейски държави: „В България няма много значими обществени сгради, използвани по предназначение. Народното събрание и Съдебната палата са може би най-важните. След един период по времето на комунизма, когато съдебната власт беше изгонена от Съдебната палата по прищявка на дъщерята на диктатора, тя се върна в нея и така трябва да бъде“, написа той в социалните мрежи.

 „По време на уж антикомунистическия ГЕРБ посткомунизмът се опита да изгони законодателната власт от историческата сграда на Народното събрание и нормално: за Бойко Борисов парламентът е досадна институция, в която се предполага да се явява от време на време и дори да отговаря на въпроси, какво нахалство. Домът на тоталитарната БКП заедно с петолъчките си никога няма да бъде символ на българския парламентаризъм – онзи, инстинският, не фасадният. Време е Народното събрание да заседава отново там, където му е мястото – в сградата, построена от нашите предци специално за него!“

Тържественото откриване

„Всичко ще бъде организирано адекватно, така че 45-ото НС да започне да работи възможно най-скоро с уточнен дневен ред”, коментира Надежда Йорданова от „Демократична България”, а Мария Капон от „Изправи се! Мутри вън” допълни, че „заклеването ще бъде в истинската сграда на Народното събрание – с вдигане на ръка, с квестори, без всякакъв проблем. Това е техническа среща”. На откриването на първото заседание на новоизбрания парламент ще присъстват също държавният глава Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Продължава на следващата страница... 


Съгласно Конституцията първото заседание на НС ще бъде открито от най-възрастния присъстващ народен представител. В това правителство честта се пада на Мика Зайкова, икономически анализатор и финансов експерт от „Има такъв народ“.  След това народните представители ще положат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се". Следват химнът на България и този на Европейския съюз.

Новите депутати трябва да изберат и нов председател на парламента. По информация на NOVA спряганите имена за поста са на три жени с юридическо образование – Ива Митева от „Има такъв народ”, Мая Манолова и Татяна Дончева от "Изправи се! Мутри вън". Тошко Йорданов и Мая Манолова обаче не потвърдиха това пред журналисти.

Как се стигна до преместването?

Призив за връщане на депутатите бе отправен още преди месеци – вече ви разказахме и за инициативата, подкрепена от писателя акад. Антон Дончев, историка акад. Георги Марков, професора по международно право Нина Дюлгерова, архитектът проф. д-р  Николай Тулешков и още редица интелектуалци, според които преместването в бившия Партиен дом е подигравка с българската история.

„Преместването на българския парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията“, пишат инициаторите. Преместването на депутатите се случи с мотива, че в сградата на Народното събрание им било тясно.

През 2018 г. председателят на парламента Цвета Караянчева заяви, че преместването в бившия Партиен дом ще бъде по-удобно за народните представители: „Когато приключим заседанието в 2 часа, те трябва да отиват в другата сграда, там заседават комисиите, по-удобно ще бъда кабинетите и пленарната зала да бъдат на едно място”.

Двете сгради са в непосредствена близост, но в името на удобството Партийният дом бе напълно преустроен. В историческата сграда на Народното събрание има 286 места за общо 240 депутати, макар те да са в пълния си състав само при откриването на парламента. Същевременно залата в Партийния дом е ремонтирана напълно – в миналото е имала 800 места, а специалисти споделят, че акустиката е била чудесна, затова там се провеждали и концерти. Днес тя е пленарна и има 270 места – с 16 по-малко от старата сграда.

Продължава на следващата страница... 


„Партийният дом на БКП е мрачна и съзнателно проектирана сграда, за да доминира над цялата околност. Това е кръпка в сърцето на столицата, мрачен символ на комунистическото и съветското господство, не по-малко зловещ от паметника на Съветската армия. Отделно, това варварство струва почти 50 милиона лева“, коментира Георги Даскалов, бивш главен редактор на в. “Демокрация”. „Аргументът, че народните представители нямали пространство в оригиналната сграда, в този случай не важи.“

Тезата подкрепя и проф. д-р арх. Николай Тулешков – „Трябва ясно да се посочи огромното престъпление, което се извърши от българските депутати с цялата тази прескъпа операция, погазваща историческите ни традиции и символи, превръщащи ни в безродници, повтарящи до безкрай всичко отречено във времето далече назад. И единственото правилно е народното събрание да се върне обратно в историческото ни Народно събрание.“

История и символика на сградите

Сградата на Народното събрание е построена в края на XIX век и е сред първите, създадени след Освобождението. Решението за строежа й е взето от правителството на Петко Каравелов през 1884 г. Тя е изградена в периода от 1882 до 1927 г. на три етапа. През първия е създаден централният корпус с главния вход от пл. "Народно събрание". Дело е на сръбския архитект от български произход Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Сръбската национална банка в Белград.

Сградата е тържествено осветена на 25 ноември 1884 г. в присъствието на княз Батенберг, патриарх Климент и министър-председателя Стефан Стамболов. Депутатите започват да заседават в нея от 28 май 1885 г., а през следващите 4 години е построено двуетажно разширение от северната страна за канцеларии и архив по проект на арх. Йордан Миланов. В първите години след построяването си сградата се използва и за чествания значими обществени събития, концерти и изложби и се превръща в своеобразен културен център. Внушителните й за времето размери и впечатляващата архитектура в стил неоренесанс са особено впечатляващи за съвременниците й.

 

По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. сградата на Народното събрание е засегната, а след това е възстановена. Въпреки че неколкократно са добавяни нови елементи към нея, тя е запазила първоначалния си образ и е устояла на предизвикателствата на времето. Тя е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение и дори е кандидат за символ на столицата, защото представя най-ценното послание – „Съединението прави силата“.  

„В основите на сградата е зазидан един специален акт с имената на всички онези , които са допринесли за нейното построяване. И той завършва с едно послание – построената сграда да послужи за увековечаване на свободата и равнопоставеността в България и за прослава на българския народ", разказва пред bTV Елена Каменова, която ръководи посетителските групи в сградата. Предвижда се тя да се превърне в музей, като от създаването си е била затваряна само два пъти – по време на Сръбско-българската война е била лазарет. И днес.

Продължава на следващата страница... 


Не толкова славна е историята на бившия Партиен дом, където днес се помещава Народното събрание. Тя е далеч по-нова, защото е създадена за седалище на ЦК на БКП през периода на Народна република България. Изградена е по колективен проект с ръководител арх. Пецо Златев. Строежът отнема 6 години и окончателно е завършен през 1954 г. Почти легендарен е пожарът през 1990 г. , когато изгарят ценни документи от партийния архив. Все още не е ясно кой го е запалил, въпреки дългогодишните разследвания.

Партийният дом е в стил неокласицизъм, който според експертите е ярък пример за сталинистка архитектура. Тя е направление в съветската архитектура в периода между 1933 г. и 1955 г. и е тясно обвързана със социалистическия реализъм, налаган най-вече в следвоенния период в СССР. Целта е да внушава тежест, уважение, недостъпност. Сградите са монументни, за да покажат, че режимът е тук и ще остане.

След Втората световна война стилът се разпространява в страните от Източния блок, включително и у нас, където сгради в този стил се намират в София и Пловдив. В столицата те са Партийният дом, Министерският съвет, Президентството, хотел „Балкан“, ЦУМ и мавзолеят на Георги Димитров, който бе премахнат през август 1999 година. Точно 5 – като алената петолъчка, гордо увенчавала години наред покрива на Партийния дом. И макар тя да беше демонтирана, каменните релефи със същата символика все още са тук.

Затова и не е изненадващо масовото несъгласие за преместването на депутатите в тази сграда – тя символизира всичко онова, срещу което демократично настроените българи се борят. Истинската сграда на Народното събрание е символ на парламентаризъм, а над Партийния дом тегне сянката на комунизма. Ето защо и по време на протестите миналото лято демонстранти се опитаха да я щурмуват. Хвърляха бутилки, димки и бомбички по нея, дори счупиха няколко стъкла. Защото искат режимът най-после да си тръгне.

 

Призив: "Върнете Народното събрание в старата му сграда!"