Все по-устойчиво думата, с която описваме процеса по ваксинация срещу Covid-19 в България, е хаос. Хаос по всички нива, фази и коридори. Масовата ваксинация бе спряна 6 дни след началото й поради липса на ваксини, а впоследствие подновена. От вчера отново има "зелени коридори", но не навсякъде и не за всички. Някои болници и лични лекари разполагат с ваксини, други – не. Това е.
Според министъра на здравеопазването Костадин Ангелов обаче хаос няма, той нарича това, което се случва наплив и желание за ваксинация. Просто лечебните заведения не са съобразили с това да качат на видно място информация за работното време на ваксинационните пунктове. "Зелените коридори" пък били стартирани, тъй като е имало много налични ваксини, а хората, които са били записани за ваксинация, не са се подложили на нея. Проблемът засега според него все още е липсата на достатъчно дози.
Паралелно въпросите около ваксинирането не спират. Често отговорите са противоречиви и липсата на единодушие от страна на лекари и отговорни лица допълнително обърква и обезсърчава. Могат ли да се ваксинират онкоболните? Може ли да се дарява кръв след поставяне на ваксина? Това са новите неизвестни, чиито отговори ще се опитаме изясним.
Ваксиниране на онкоболни
През изминалата година имаше забавяния в диагностиката на онкоболни поради сериозния трус, който преживя здравната система около старта и развитието на пандемията. Сега това е регулирано по-добре, но трудно се достига до консенсус по отношение на ваксинирането на хора с туморни заболявания.
В края на януари Проф. Кантарджиев категорично заяви, че онкоболни на химиотерапия и хора с потисната имунна система не е добре да се ваксинират, тъй като няма да имат нужния имунен отговор.
"Ваксината не е вредна за тях, а просто няма да има нужния ефект. Затова обществото трябва да ги пази като се достигне групов имунитет."
В началото на февруари Проф. д-р Асен Дудов каза в интервю за Капитал следното:
"За мен не съществува абсолютно никакво съмнение, че здравият разум и получените дотук доказателства в медицината говорят абсолютно в полза на ваксинацията на раковоболните, тъй като това е начинът те, без да се притесняват, да продължат лечението на своето онкологично страдание, така че то да бъде максимално ефективно и да не бъде в техен ущърб."
Той е началник на Клиниката по медицинска онкология към "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост", медицински директор на лечебното заведение и председател на Българското онкологично научно дружество и въпреки експертното му мнение, въпросите и неяснотите на онкоболните продължиха.
Ако има добра новина в тази насока, то това е, че що се отнася до смъртните случаи, те са значително по-малко при пациенти с рак, отколкото при пациенти с други болести.
Изключително важно е да се знае в кой стадий е пациентът и кога е поставена диагнозата. Защото пациенти с диагноза рак, поставена преди 10 години, към днешна дата са като другите хора и това, че имат диагноза, по никакъв начин не ги застрашава. Малко по-особена е ситуацията с пациентите, които провеждат химиотерапия, имунотерапия или таргетна терапия. Тогава те трябва да обсъдят поставянето на ваксината с химиотерапевта, който води лечението им.
Всеки пациент с такава диагноза, било то преди 5, 10 или 15 години, който има терапевт, е редно да обсъди поставянето на ваксината с него.
Според д-р Росица Кръстева, ръководител на Отделението по медицинска онкология в Онкологичен център към МБАЛ "Уни Хоспитал", Панагюрище, когато се провежда едно активно лечение, химиотерапевтът, който води лечението, трябва да бъде уведомен за намерението за ваксиниране. Да се знае първо какви са страничните ефекти на лечението и кога е точният момент да се постави ваксина.
"Пациентите с диагноза рак трябва да знаят, че те могат да се ваксинират в контекста на всички събития, които се случват. Те не са най-рисковата група. На първо място са пациентите с белодробни заболявания, после със сърдечно-съдови заболявания, с диабет и с ендокринни заболявания", допълва д-р Кръстева пред Монитор.
Пациенти, които провеждат химиотерапия, са малко по-застрашени в сравнение с пациентите на таргетна или имунотерапия, тъй като при химиотерапията може да има странични ефекти – намаляване на броя на левкоцитите, което се свързва с по-висок риск от инфекции. В тези случаи трябва да се балансира много добре между курсовете на лечение. Ако е необходимо, може да се отложи с една седмица курсът химиотерапия, тъй като ваксините изискват първа и втора имунизация и химиотерапията може да се съобрази с това.
Кръводаряване след ваксинация
Един казус обиколи социалните мрежи през уикенда, а именно – защо на някои места не позволяват на ваксинирани хора да дарят кръв?
Болница в Севлиево отказа да приеме кръв от семейството на болен човек, защото всички роднини са прясно ваксинирани. В общ план – след началото на пандемията броят на кръводарителите е намалял в пъти.
Д-р Анета Иванова от центъра по трансфузионна хематология говори по този проблем: "Наблюдаваме отлив от безвъзмездното кръводаряване. Това без съмнение се дължи на обстановката около световната пандемия. Спирането на плановите операции също допринесе за по-малкия брой кръводарители."
Д-р Иванова е категорична – няма опасност от предаване на коронавируси чрез трансфузия или трансплантация.
"Научните изследвания в световен мащаб по тази тема са плод на непрекъсната работа. До този момент, заключението е, че желаещите да дарят кръв могат да го направят при нулев риск за здравето им. Ние отхвърляме като възможни кръводарители, хора, при които се наблюдават респираторни симптоми, били са контактни на болни и т.н. Тук не става въпрос само за Covid-19 , това е утвърдено наше изискване."
"С настъпване на масовата ваксинация имаме приети стандарти. Кръводарител може да бъде човек, който се е ваксинирал с втора ваксина и е минал период от 14 дни."
Ето какво са официалните препоръки на Експертния съвет по медицинската специалност "Трансфузионна хематология":
"Масовото ваксиниране на населението е единствения научно доказан метод за справяне с пандемията от Covid-19. Информацията за датата на ваксиниране и вида на приложената ваксина има пряко отношение към подбора на дарителите на кръв и кръвни съставки и сроковете за отлагане от даряване. При липса на такава възможност се прилага максималния срок за отлагане след ваксиниране – 28 дни."
"Нямаш ваксина – нямаш работа"
