Общество

Новото престъпление във Венецуела: да бъдеш болен от коронавирус

Държавата репресира гражданите

Новото престъпление във Венецуела: да бъдеш болен от коронавирус

Венецуела припозна нова форма на тероризъм. Всъщност този тип „тероризъм“ няма нищо общо с агресията на определени групи лица. Днес престъпници в тази страна са... заразените с коронавирус, получили епитета „биотерористи“. Затова и държавният глава Николас Мадуро предприема радикални действия за справяне със собственото си безсилие, довело до увредена икономика и разбита здравна система в рамките на пандемия. Така държавния репресивен апарат може да се използва срещу всеки, дефиниран като враг, а опитите за потушаване на заразата граничат с агресивното разрешаване на политически конфликт. 

Да бъдеш наречен „биотерорист“, означава само едно: докладване на „престъпника“ от страна на съседите и арест. Същата съдба имат медиците и експертите, които дават гласност на съмненията си спрямо скандалните практики на Мадуро, пише The New York Times. Не по-малко проблеми срещат и хората, загубили работните си места в чужбина. След завръщане в страната за тези граждани следва принудително изпращане в наказателен лагер поради опасения от потенциална зараза. Обикновено лагерите намират място в училища, изоставени сгради на хотели и дори отцепени части на гари и автогари. Там завърналите се пребивават в претъпкани стаи, където основен проблем е дефицитът на храна, вода и маски. 

В лагерите задържаните са под постоянен военен контрол в продължение на седмици и дори месеци. През това време те очакват да бъдат тествани за наличието на коронавирус и получават медикаменти със съмнителна безопасност. За това свидетелстват интервюта с някои от задържаните и видеа, заснети от мобилните им телефони. А вината за цялостната картина на епидемичната обстановка е прехвърлена върху хората в лагерите като Хавиер Аристибал, който завръща от Колумбия през март и прекарва в лагер 70 дни. Пред The New York Times той споделя: „Казаха ни, че ако сме заразени, носим вина за заразата в цялата страна“. Според колумбийското правителство около 95 000 венецуелци са се прибрали в родината си от март досега, а около 42 000 са в очакване да преминат границата. 

Тежка е и ситуацията в града Сан Кристобал. Там активисти на управляващата партия маркират домовете на потенциално заразените, които получават и заплахи за арест. А в град Макарайбо полицейски патрули обикалят улиците в търсене на завърнали се в страната без разрешение хора. Според представители на опозицията говоренето или установяването на нови огнища на зараза е предпоставка за нова заплаха, но от съдебно дело.

Има и още...


Така се стига до мрачния извод на опозиционния активист Серхио Идалго, че „Венецуела е единствената държава, където е престъпление да си болен от коронавирус“. Идалго твърди, че е почувствал някои симптоми на болестта и не след дълго полицията стояла пред вратата му, сипейки обвинения, че е виновен за заболеваемостта в обществото. 

Същевременно Мадуро разглежда коронавируса като опасност за силата на властта му. На това се дължи и крайно агресивният подход за овладяването на кризата. Ето защо не е изненадваща и липсата на официални статистики относно заболеваемостта. А съседните страни, чиито здравни системи са също толкова натоварени, се справят по-ефективно със заразата, която допринесе за разпада на иначе нестабилното венецуелско здравеопазване.

Седемгодишното управление на Николас Мадуро се свързва с разрушението на националната икономика, краха на здравната система и международната изолация на страната. Твърдият подход на правителството за справяне с кризата може да намери само негативно отражение в доверието на гражданите. Задържането на много хора в домовете им би могло да забави ускорението на епидемията, но за сметка на хората с проявени симптоми ще се страхуват от репресии при потенциална консултация с медицинско лице. Това ще направи епидемичната ситуация неконтролируема за медиците, а изготвянето на точна статистика ще става все по-трудно.

 

Коронавирусът по света: между риска и недоволството