Когато едно министерство излиза с толкова важна заповед, като решението за връщането на присъствената форма на обучение в малките населени места за всички класове, в неделя следобед възможните изводи са два – те или работят неуморно всеки ден, всеки час или... ни се подиграват?
Както можеше да се предположи, веднага след разпространението на новината започна недоумението и чуденето – както сред родители, така и сред учители и директори на училища.
Оказа се, че решението не засяга само малките населени места, а всяко училище, в което има по една паралелка от клас. Такива има и в София, има и в малки градчета и села. Поради краткия срок за реакция от Министерството на образованието дадоха ден отсрочка на училищата да се организират за посрещане на всички ученици в клас.
Отделните училища самостоятелно ще решат кога да възстановят присъствените занятия – от понеделник или от вторник, като уведомят родителите за това.
В заповедта на МОН се казва още, че няма да се отразяват отсъствия на учениците, които по обективни причини не са успели да присъстват в понеделник. При невъзможност, поради влошена метеорологична обстановка и затруднено придвижване на учениците, училищата могат да поискат продължаване на обучението в електронна среда.
При все, че мнозинството родители смятат, че трябва да се въведе диференциран подход за присъственото обучение, вместо всички училища да са под общ знаменател, недоволството е факт и сега, а доверието към МОН неминуемо спада, след като виждаме по какъв начин се действа.
Въпросите са много - новата заповед не води ли до неравнопоставеност при децата, за които предстои Национално външно оценяване (НВО)? Едни от тях ще учат пълноценно присъствено в следващите седмици, докато други ще се ограничат с двете седмици по график, а след това всички, при равни условия, ще се явят на НВО.
Друга несправедливост е, че при единствена паралелка, но от 30 деца, връщането в клас е разрешено, но ако са две паралелки от по 15 деца - не.
Не трябва да се пропуска и факта, че именно в малките населени места дистанционното обучение среща повече затруднения, защото често семействата са по-бедни и няма условия, устройства или дори Интернет в домовете им. Училищата по тези места пък са достатъчно просторни, за да осигурят без проблем необходимата дистанция между учениците.
Проучване на Център "Амалипе" сред 233 училища от Мрежата "Всеки ученик ще бъде отличник", публикувано преди седмица, ясно посочи, че в училищата с малък брой ученици, противоепидемичните мерки се спазват изключително стриктно и в повечето от тях е наличен достатъчен сграден фонд, който да позволи разстояние за социална дистанция в клас и в общите помещения.
Нещо повече, ако големината на една класна стая е около 48 – 50 кв.м, а средният брой ученици в една паралелка в училищата, участвали в проучването, е 16,3, както показват резултатите, то на ученик средно се падат по 3 кв.м., което е повече и от заложеният стандарт от 2 кв.м за площ за едно място.
Да не забравяме и училищата с повече от една паралелка, за които остава валидна старата заповед с редуването на смените. При тях от 1 март ще се случи истински куриоз.
Учените ще могат да отидат на ресторант, но не и да се върнат в класната си стая.
Не бива да се подминава и гледната точка, че дори без извънредната обстановка, учениците нямат равни условия за получаване на образование. Пандемията само засили вниманието към проблемите, не ги е създала тепърва. Дали засиленият интерес на обществото към процесите в училищата и решенията на МОН ще доведе до трайни реформи за в бъдеще? Докато важни заповеди се издават в неделя следобед, а неяснотите след тях са повече от ползите, по-скоро изглежда, че отговорът е отрицателен.
Недоволство от системата за връщане на децата в училище
