Общество

Ню Йорк – силата и правата на жените

Ню Йорк не просто е свързан с борбата за правата на жените, той е символ на много малки и големи победи, които са завоювали предшественичките ни през последните два века и които днес до голяма степен приемаме за даденост.

Ню Йорк – силата и правата на жените

Ню Йорк не просто е свързан с борбата за правата на жените, той е символ на много малки и големи победи, които са завоювали предшественичките ни през последните два века и които днес до голяма степен приемаме за даденост.

В Ню Йорк започват движенията за отмяна на робството, за равноправие в образованието, за право на гласуване. Тук се провежда първият Конгрес за правата на Жените, депозира се първата декларация за право на гласуване, основава се първото сдружение, посветено на тази цел, правят се целенасочени и постоянни опити да се утвърдят социалните и политически права на жените.  В Ню Йорк е открит първият женски Медицински колеж и тук за първи път жена бива издигната за министерски пост.[[more]]България, отдалечена на хиляди километри, има свой път и логика на феминизма, но примера на първите жени, осмелили се да се противопоставят на един доминиран от мъжете свят, е впечатляващ и до днес. Трудно е да си представим, че по-малко от век ни дели от времето, когато жените не са имали право да имат свой собствен бизнес, да теглят кредити, да бъдат банкови гаранти, да учат във висши учебни заведения и дори да се омъжват по своя воля и желание.

Още през 1821 година англичанката Франсис Райт посещава САщ и отбелязва, че жените там са много по-независими от европейките, че определят мястото си в света не в сянката на мъжете си, а като независими, мислещи същества.

През 1836 година за първи път омъжените жени подават петиция до щата Ню Йорк с молба да им бъде разрешено да притежават собственост. След дълги и шумни дебати по въпроса дали това ще направи жените „твърде независими“ и след като петицията е отхвърлена един път, през 1848 година Ню Йорк става първият щат, в който на жените е разрешено право на собственост.

В средата на 19-ти век, в своя женски вестник Lilly, издателката Амелия Блумър съветва жените да захвърлят задушаващите ги корсети и неудобни дълги рокли и да носят туники и по-къси поли върху удобни „турски“ панталони. Това, разбира се, веднага станало повод за карикатури и насмешки.

През 1848 година Елизабет Белкуел била първата жена, записана да учи медицина, а през 1879 година било издадено и първото разрешение от Върховния съд на Белва Локууд да работи като адвокат. След дълги и упорити опити, било постигнато и право за намаляване на работния ден за децата и жените – от 12 на 10 часа, за по-високо заплащане, което все пак си останало по-малко от това на мъжете и, най-накрая, право на глас.

Всички тези постижения на нюйоркчанки придобили гласност по света и рано или късно се разпространили навсякъде. Ню Йорк бил център на движенията за правата на жените много преди появата на Кари Брадшоу като символ на независимата и неомъжена жена, която живее по свои правила и не се подчинява на предразсъдъците на света наоколо.