Според мен новият законопроект за училищното и предучилищното образование е стъпка напред в посока реформа на образователната система. Стъпката е съвсем мъничка и макар системата да се нуждае от гигантски скокове, за да може истински да се реформира, нека погледнем с надежда към тази промяна.
Законопроектът включва възможността родителите да поискат детето им да се обучава в самостоятелната форма на обучение без оглед на това на каква възраст е (в сегашния закон това е възможно само за ученици над 16 години). Освен това има регламентирана възможност за свободно усвояване на знания на клас и на етап от образователна степен. Самостоятелната форма предоставя на семействата, които желаят и разполагат с възможности и условия, да осигурят на децата си различен тип обучение от този, който предлага традиционната училищна система. Конституцията на Република България дава това право на родителите, но досега Законът за народната просвета ограничаваше тази свобода.[[quote:0]]Самостоятелната форма и възможността за усвояване на знания на година и на етап от образователна степен не засягат само децата, чиито родители ги обучават вкъщи. Тя реално дава възможност за развиване на множество образователни алтернативи, като домашното образование е само една от тях. Ако този законов текст бъде приет, това ще даде стимул за развиване на образователни центрове, които ще предлагат обучение на децата, записани в самостоятелна форма, по методики, различни от тези, които се прилагат в традиционната училищна система.
Какво означава това за мен като родител? Синът ми отрасна в родителски кооператив, но скоро става на 5 години. Аз не искам да нарушавам законите на Република България и поради тази причина би следвало от есента да го запишем на предучилищна. Нито самото дете, нищо баща му, нито аз обаче искаме той да ходи на предучилищна. И именно затова ние ще се възползваме от самостоятелната форма на обучение. Дали детето ми ще учи вкъщи заедно с някой от нас ли? Ами не. Аз си представям синът ми да посещава образователен център. Може би на този етап няма да се нарича училище, но в този център определено ще се случва процес на учене – във всички негови форми.
Представете си място, където ученето не е само в класната стая; то е там в играта, присъства в разговора, дори в “нищонеправенето” – това са все форми на учене. Има учене чрез живеене, чрез преживяване, чрез реален досег с нещата от живота. Защото, както казва Джон Дюи, „образованието не е подготовка за живота, образованието е самият живот”.
Представете си място, където децата сами избират какво, кога и как да учат, следвайки собствения си интерес. И правят това, играейки. Учат се да пишат, измисляйки следващата серия на историите за нощния бяс. Неусетно научават континентите, историята на Египет, обичаите в Индия, климата в Мексико. Създават макети на планински вериги от глина. Пренасят се в Космоса, говорят си за измеренията и скоростта на светлината. Правят картонени макети на човешкото тяло. Наблюдават живота под микроскоп. Отглеждат цветя. Рисуват. Танцуват. Пеят. Свирят на африкански инструменти. Месят хляб и разучават рецепти за здравословни бонбони.
Представете си място, на което виждате група деца, които си мечтаят за батут. И обсъждат как да съберат пари. Решават да направят базар за ръчно изработени от тях бижута, картички, рисунки. Събират парите. Броят ги и пресмятат колко ще им останат. И освен батута получават и увереност, че могат да постигат мечтите си.[[quote:1]]Представете си място, на което учителите са приятели с децата. Говорят си на малки имена. Децата споделят с тях вълненията си. А учителите ги подкрепят във вълнуващия процес на откриване на света, споделят с тях собствените си търсения и открития, учат заедно.
Място, на което всяко дете е обичано и приемано със своята уникалност, следва своя ритъм и своите сфери на интерес. Развива своето естествено любопитство към света, изучава онези неща, които са адекватни за неговата реалност. Място, където децата растат без насилие, свободни, в естествена среда на любов, уважение и възможност да намерят и изразят себе си.
Представете си място, на което няма нужда от училищен звънец, защото ученето е игра, удоволствие, вълнение, забавление. Място, на което няма нужда от тестове и оценки, защото никой не може да измери хармонията и да тества количествено нивото на щастие. То просто е там...
Място, където има простор... на личността. Има откривателски дух. Има радост от живота...
Звучи ви утопично? Нереално? Невъзможно? Не само че е възможно, то вече се случва. Това е една от многото различни образователни форми, от които децата ще могат да избират, ако самостоятелната форма на обучение бъде приета. И макар в началото това да не са училища, и макар в началото да не бъдат субсидирани от държавата, те малко по малко ще започнат да проправят пътя към реформата в българското образование. Защото ще докажат на практика, че традиционното образование не е единственият начин.[[quote:2]]За мен е напълно непонятно защо тази възможност за самостоятелна форма среща съпротива сред някои от образователните експерти. Усещам я като страх, че тази либерализация ще създаде конкуренция. Но истината е, че образователната ни система има нужда точно от конкуренция. Държавните и частни училища реално не се конкурират. Те функционират, спазвайки еднакви правила и стандарти. Нека системата се отвори и за други модели. Нека се види как на практика работят те. Това ще подобри качеството и в държавните училища.
Аз не разбирам как може хората да приемат за допустимо и правилно това, че българският ученик няма никаква възможност за избор какво и как да учи. Чух един депутат, който наскоро каза, че избор имало – можело да се запишеш в което и да е училище, не само в това, което ти е в района. Колосален “избор”... Ако сега се приеме закон да има само един вид супермаркети и в тях да има само определен брой храни, регламентирани с държавен стандарт, всеки нормален човек ще скочи да протестира. Но когато става въпрос за децата ни, приемаме, че държавата-майка знае как и няма нужда да има избор. Ами не е така. И затова вярвам, че самостоятелната форма е стъпка в посока либерализация на системата, възможност за родителите и децата да упражняват своето право на образователен избор. [[more]]Защото функцията на образованието не е, както често се изказват родните ни депутати, да прокарва държавната политика, целта му не е да служи за изравняване на социалните неравенства или създаването на качествен трудов ресурс! Функцията на образованието е да помогне на всяко дете да развие собствения си потенциал и да расте като пълноценен, свободен и щастлив човек. Целта на образованието не е да подготви децата да бъдат гайки в нечия машина, да затъпи техния критичен ум, да убие тяхната креативност и да ги примири. Образованието трябва да им даде хоризонти, инструменти и увереност да бъдат себе си, да следват себе си и да създават света, в който искат да живеят.
