Фалшиви хоспитализации, незаконни трансплантации, усвояване на клинични пътеки – темата с корупцията в здравеопазването е особено гореща в момента у нас. В международен план обаче оглавихме една негативна класация, и то за нещо, което на фона на грандиозните скандали за много българи изглежда безобидно, дори необходимо.
Става дума за търсенето на лични връзки, когато имаме нужда от медицинска грижа, както и за даването на подкупи на здравни работници. Да "почерпиш" лекаря, който те е излекувал, у нас често се приема за норма, но истината е, че това също спада към корупционните практики на индивидуално, а не на държавно ниво. Подобно на даването на 20 или 50 лева на пътен полицай, за да си "затвори очите".
"Имам човек във ВМА, ще звънна – ще те прегледат."
Длъжни сме да признаем, че така се случват нещата у нас твърде често. Оказва се обаче, че не само "тук е така". Практиката е изследвана в 27-те държави – членки на Европейския съюз, от неправителствената организация "Глобален корупционен барометър – Европейският съюз", а авторите заявяват, че констатациите са особено тревожни, особено като се има предвид, че държавите-членки се готвят да отделят милиарди евро за възстановяване след пандемията.
Почти една трета от жителите в ЕС разчитат на лични връзки за достъп до здравеопазване по време на кризата с Covid-19, а около всеки пети в България, Румъния, Унгария и Литва плаща подкуп за такива услуги, сочат изводите от доклада, цитирани от "Гардиън"
"ЕС често се разглежда като бастион на почтеността, но тези констатации показват, че страните в региона остават уязвими от коварните ефекти на корупцията", каза пред британската медия Делия Ферейра Рубио, председателка на Transparency International ("Прозрачност без граници") – международна организация, която се занимава с борба с корупцията. Тя е категорична, че по време на здравна криза използването на лични връзки за достъп до обществени услуги може да бъде толкова вредно, колкото плащането на подкупи.
"Може да бъде загубен живот, когато хората с връзки получават ваксина срещу Covid-19 или медицинско лечение преди тези с по-спешни нужди."
"Изключително важно е правителствата в ЕС да удвоят усилията си, за да осигурят справедливо и справедливо възстановяване от продължаващата пандемия", допълни Ферейра Рубио.
Докладът дава картина на недоволство от уютните отношения между големия бизнес и правителствата и висока степен на пряко участие на гражданите в корупционни практики за достъп до обществени услуги.
Най-висок е делът на хората, които са дали подкуп за осигуряване на здравеопазване в Румъния (22%), България (19%), Унгария (17%), Литва (17%) и Хърватия (14%). Използването на подкупи за достъп до здравеопазване също е сравнително често в Белгия (10%), Австрия (9%) и Гърция (9%), според проучването, проведено между октомври и декември миналата година.
Повече от 85% от хората в България, Хърватия, Кипър, Италия, Португалия и Испания вярват, че корупцията в правителството е голям проблем за тяхната държава, докато за Дания и Финландия делът е по-малко от 20% от допитаните.
Болница "Лозенец": незаконни трансплантации и източване на касата
