Общество

Окончателно: Калин Терзийски осъден от наследниците на Хайтов

Има и по-тежки присъди от съдебните

Окончателно: Калин Терзийски осъден от наследниците на Хайтов

Снимка: facebook.com/kalinnikol

След 4 години съдебни битки поетът Калин Терзийски бе осъден от наследниците на писателя и драматург Николай Хайтов. Причината – през 2016 г. в национален ефир той заяви, че „Николай Хайтов и Йордан Радичков са били слуги на един режим, който аз не мога да понасям" и че "те са правили св*рки на Тодор Живков". Тежките слова му донесоха още по-тежка присъда, макар и да бяха изречени във видимо нетрезво състояние.

Предисторията

През 2016 г. Калин Терзийски гостува в телевизионното предаване „Комбина“ на NOVA и в ефир отправя обвинения по адрес на Хайтов и Радичков. Засегнати от думите му, децата на писателя Елена, Александър и Здравец завеждат дело за обида, като първоначално искането им е символично – едва  1 лв.

По-късно тримата предявяват финансова претенция и на първа инстанция съдът осъжда Калин Терзийски да изплати по 8000 лв. на всеки, както и да поеме разходите по делото.  На втора инстанция обаче ситуацията се преобръща – Калин Терзийски е оневинен, а наследниците на Хайтов са осъдени да заплатят 6000 лева съдебни разноски.

"Преди години аз, ядосан на света и пиян, вбесен от всичко случващо се, нагрубих публично старите писатели, начело с Хайтов и Радичков. Наследниците на Хайтов, неговите деца, заведоха дело за обида срещу мен. В началото искаха само извинение, но по някакви неясни за мен причини скоро искът им се промени и ме съдиха за едни много сериозни суми – всеки от тримата искаше от мене като компенсация за обидата по осем хиляди лева“, пише Терзийски във Фейсбук.

„По това време аз пиех и умирах, не се интересувах въобще от света и от това какво мислят обитателите му за мене; не участвах въобще в делото. Имах адвокат, той се занимаваше с нещата ми, но явно моето положение и името на стария писател бяха достатъчни, за да накарат съдиите да решат по чувство, водейки се от антипатията си към мене и симпатията си към стария писател. И наследниците победиха.“

Необичайната съдебна битка напусна се простря отвъд съдебната зала и премина и в медиите – в интервю за сайта "Площад Славейков" от миналия февруари Здравец, един от синовете на Хайтов, заявява, че той и близките ще оттеглят обжалването на делото във Върховния съд, ако получат „публично извинение черно на бяло".

Тук няма място за дебат – това е уж недомислен акт, но отказът от извинение показва, че всъщност е нарочно направен. Калин Терзийски трябва да признае, че това, което е казал за Хайтов и Радичков, не е вярно“, заявява тогава синът на Хайтов. „То освен това е и невъзпитано – това са думи, изговорени от човек, претендиращ да бъде писател, за други писатели, при това класици на българската литература.“

Закъсняло покаяние

Извинение все пак бе получено – Калин Терзийски публикува в личния си профил във Фейсбук следния текст:

"ПРОШКА

Ето!

Това вече е разумна и човешка постъпка :) Здравец Хайтов прие протегнатата ми ръка! И затова аз:

Извинявам се публично на тримата – децата на Хайтов – за всички душевни болки, които са понесли, обичайки баща си и преглъщайки обидата, която са им причинили моите думи! Простете, мили хора, не искам никой да страда!

Аз ще остана непримирим враг на всяко нехуманно управление и на всеки, който го поддържа. Но това не означава, че ще търся със злоба междучовешки конфликти! Не хората ме вбесяват – разберете! А глупавите им поведения, грешките им, пристрастията им, арогантността им, алчността им, идеологиите им, невежеството им! На които, за съжаление, и аз съм носител и също така съм жертва – та и аз съм човек!"

Прочетете продължението на следващата страница... 


"Да – никога и през ум не ми е минавало да наранявам когото и да било.

Просто не обичам комунизма. Той нараняваше мнозина.

Извинявам се на всеки от вас, преживял страдание заради мен – и нека има мир."

Публичното извинение обаче не трогна наследници на Хайтов – няколко дни по-късно дъщерята на писателя – Елена, изпраща писмо до „Площад Славейков“. „Ние, децата на Николай Хайтов, бяхме сащисани. Да изречеш това в кръчма пред приятели или в интимен кръг си е твое право и никой не може да ти го отнеме, макар че пак е гнусно. Но пред тъй гледаната телевизия и в предаването ѝ с висок рейтинг е недопустимо“, гласи то.

„И тримата наследници на Николай Хайтов – аз – Елена, и братята ми Александър и Здравец – бяхме решили, че ако Калин Терзийски се извини пред телевизията, да му простим, в противен случай – ще го съдим. От тогава – вече 4 или 5 години, Калин нито ни потърси, нито стана въпрос за извинение. Тогава, естествено, заведохме дело, но то стана по-късно, защото все се надявахме на извинение. Уви, той нито се обаждаше, нито приемаше призовките и така делото се проточи.

Чак когато на първа инстанция в Софийския районен съд той бе осъден, най-после се сети да се яви в съда и да се оправдава, че уж бил искал извинение, но ние, децата на Хайтов, сме били алчни и искаме от него пари. Опашата лъжа! Ние искаме той да получи справедливо наказание за изречените клевети и мръсотии срещу един голям български писател, известен с творчеството си по света, без значение на режими и управляващи“, пише още Елена.

„Жалко, че Калин Терзийски чак сега се е сетил за извинение. Но много е късно. „Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя“ – така е казал народът.“

Развръзката

Година по-късно Калин Терзийски все пак е осъден да изплати обезщетение на тримата наследници, както и да поеме разходите по делото. Казусът обаче предизвика и обществена дискусия – според защитниците на Терзийски той е трябвало да бъде оправдан, защото видимо е бил в нетрезво състояние, те дори нападат продуцентите на предаването „Комбина“, задето са го пуснали в ефир.

Някои дори считат случващото се за посегателство над свободата на словото, но забравят, че всяка лична свобода свършва там, където започва чуждата. Все пак мнозина смятат, че е редно човек да поема отговорност за думите и действията си, дори това да става чрез съдебна намеса. Защото за публичното унижение няма дрегер, остава само горчивия вкус след него.

 

Из „Гола съвест“ на Николай Хайтов