ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Оркестър „Надежда“, който свири с любов и вяра

Оркестър „Надежда“, който свири с любов и вяра

Надежда – това е името на изоставеното и полусрутено читалище в ромското гето на град Сливен – най-тъжното и бедно място в града. Историята започва преди три години, когато двама симпатични и предприемчиви българи – Виктор и Данчо – решават да направят нещо за децата там. И по-точно – музикална школа, където на децата да преподават музикантите от оркестър „Карандила“. Нужно е съвсем малко – пари за инструменти втора ръка за децата и да се стегнат двете стаи на читалището. Министерство на образованието отказва финансова подкрепа, с някакво безсмислено бюрократично оправдание, но затова пък „без право на обжалване“. Парите, разбира се, идват от чужбина. И читалище „Надежда“ започва да сбъдва името си.

Любов 
– децата от оркестър „Надежда“, които с неудоволствие ходят в нормалното училище, се редят пред читалището от ранна утрин, с нотните тетрадки подмишница. Защото това е истински оркестър – учат се нотите, гамите, всичко като „при големите“. А как свирят само – с цялото си тяло и очите им блестят, а ако им се падне по-новичък инструмент му треперят като на най-скъпа вещ и дори свирят с ръкавици – „да не се изцапа“. Моят любимец е мъничкият Ники с големия тъпан, който целия се съсредоточава да не сбърка ритъма, а от ударите раменцата му треперят. Всички гледат ръководителя си бате Сашо в очите и го слушат за всичко. Иначе, казва той, гоня ги и взимам нови, знаеш ли колко чакат.
Вяра – ако сте минавали пред Народния театър на седми септември, може и да сте ги чули – това бяха те, малките музиканти от оркестър „Надежда“. Финансирането им е спряно, но те вярват, че ще могат да продължат да свирят, благодарение на помощта на добри хора. Бате Сашо е пенсионер, работи без пари – поискал е само печка и дърва от общината. Някои от по-големите вече учат в музикални училища. Това са дузина деца, за които единствената друга алтернатива е улицата. Вярата, че има и друг път за тях е най-хубавото, което този малък концерт ни подари.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...