Оркестър „Надежда“, който свири с любов и вяра

Надежда – това е името на изоставеното и полусрутено читалище в ромското гето на град Сливен – най-тъжното и бедно място в града. Историята започва преди три години, когато двама симпатични и предприемчиви българи – Виктор и Данчо – решават да направят нещо за децата там. И по-точно – музикална школа, където на децата да преподават музикантите от оркестър „Карандила“. Нужно е съвсем малко – пари за инструменти втора ръка за децата и да се стегнат двете стаи на читалището. Министерство на образованието отказва финансова подкрепа, с някакво безсмислено бюрократично оправдание, но затова пък „без право на обжалване“. Парите, разбира се, идват от чужбина. И читалище „Надежда“ започва да сбъдва името си.

Любов – децата от оркестър „Надежда“, които с неудоволствие ходят в нормалното училище, се редят пред читалището от ранна утрин, с нотните тетрадки подмишница. Защото това е истински оркестър – учат се нотите, гамите, всичко като „при големите“. А как свирят само – с цялото си тяло и очите им блестят, а ако им се падне по-новичък инструмент му треперят като на най-скъпа вещ и дори свирят с ръкавици – „да не се изцапа“. Моят любимец е мъничкият Ники с големия тъпан, който целия се съсредоточава да не сбърка ритъма, а от ударите раменцата му треперят. Всички гледат ръководителя си бате Сашо в очите и го слушат за всичко. Иначе, казва той, гоня ги и взимам нови, знаеш ли колко чакат.
[[more]]Вяра – ако сте минавали пред Народния театър на седми септември, може и да сте ги чули – това бяха те, малките музиканти от оркестър „Надежда“. Финансирането им е спряно, но те вярват, че ще могат да продължат да свирят, благодарение на помощта на добри хора. Бате Сашо е пенсионер, работи без пари – поискал е само печка и дърва от общината. Някои от по-големите вече учат в музикални училища. Това са дузина деца, за които единствената друга алтернатива е улицата. Вярата, че има и друг път за тях е най-хубавото, което този малък концерт ни подари.