Общество

Орлин Денков: "Домашното насилие от жени към мъже най-често е свързано с психологически тормоз"

Днес за актуалните в момента теми около убийството на Пейо Пеев и спорът за родителските права над 13-годишния Рафаел разговоряме с Орлин Денков, председател на Народно читалище "Иван Вазов - 2014" и главен редактор на iskrata.bg, активист и общественик.

Орлин Денков: "Домашното насилие от жени към мъже най-често е свързано с психологически тормоз"

Снимка: личен архив

Днес за актуалните в момента теми около убийството на Пейо Пеев и спорът за родителските права над 13-годишния Рафаел разговоряме с Орлин Денков, председател на Народно читалище "Иван Вазов - 2014" и главен редактор на iskrata.bg, активист и общественик.

***

Покрай трагичния случай с убийството на Пейо Пеев зачестиха твърденията, че ако жертвата е била жена, е щяла да бъде спасена. Какво мислите по този въпрос?

Този случай е сложен и многопластов, като включва елементи на домашно насилие и спорове за родителски права. Пейо Пеев, според информацията, е бил жертва на психически тормоз от страна на съпругата си и тъщата. Този аспект подчертава, че домашното насилие може да бъде извършвано от жени срещу мъже, което разчупва общоприетите стереотипи. Сложната ситуация около бащинството на детето и правата за взаимодействие с децата е явен пример за това как нерешени родителски и семейни въпроси могат да доведат до ескалация на конфликти.

Моето мнение е, че това е криминален случай.

Според мен Пейо Пеев е търсил рационално решение на ситуацията, следвайки правните норми, но в отношенията има намесени и други лица.

Какво значение има полът при подобни случаи?

С цялото ми уважение към паметта на Пейо Пеев и близките му, не мисля, че е правилно да се предполага, че ако жертвата е била от друг пол, резултатът би бил различен. Всеки случай на домашно насилие е уникален и изисква индивидуален подход. Важно е да се разбере, че домашното насилие може да засегне всеки, независимо от пола, и че подходът към предотвратяването и реагирането на такива ситуации трябва да бъде всеобхватен и без предразсъдъци. В нашата работа, през последните години имаме няколко случая, в които засегнатата страна са мъже.

Без да конкретизирам, за да уважа правото на личен живот и пространство, мога да кажа, че при тези случаи основно става дума за психически тормоз, включително обвинения за действия, които впоследствие остават недоказани, дори и след много сериозно изследване от страна на компетентните органи и служби, но реално накърняват правата и достойнството на тези хора. Мисля, че не трябва да асоциираме един обществен проблем, защото домашното насилие е точно такъв, само на основа пол. Голяма част от хората приемат, че случай на домашно насилие е само физическо посегателство. Такъв извод се наложи и след серия беседи, които организирахме и проведохме в две училища с деца от гимназиален курс. А именно, че под домашно насилие разбират физическо насилие от мъж към жена. Това не е така, защото насилието има различни форми и проявления, едната от които е психически тормоз или ограничаване на права.

Верни ли са стереотипите за мъжът като насилник и жената като жертва?

Въпреки че обществените стереотипи често представят мъжете като насилници и жените като жертви, реалността е много по-сложна. Насилието в дома може да засегне всеки, независимо от пола, възрастта или социалния статус. Важно е да се признае, че насилието не познава граници и че подходът към борбата с него трябва да е комплексен и да признава различните форми и контекст на насилието. През миналата година бяха приети така чаканите законодателни промени, свързани с борбата с домашното насилие, което дава основа за развитието на нови политики и форми за превенция и защита. За съжаление тези промени не са панацея сами по себе си.

По официални данни в публичното пространство, разпространени от МВР,

само за една година на тел. 112 са получени 380 сигнала от мъже за домашно насилие. Броят, от своя страна, на сигналите общо е над 27 хиляди.

Всеки сам може да си направи извод, но е съвсем очевидно, че жените са в пъти повече пострадали от подобни отношения.

За домашно насилие ли става въпрос в случая и какво е можело да бъде направено, за да се предотврати тази трагедия?

Съмненията за психическа лабилност при един или повече от участниците в конфликта могат да имат значително въздействие върху поведението и вземането на решения. Въз основа на информацията, която достига до нас, е трудно да се определи дали в случая става въпрос само за домашно насилие. Моето мнение е, че не е само това. Обаче, за да се предотвратят подобни трагедии, е важно да има достъп до ресурси и подкрепа за потърпевшите, както и ефективни механизми за ранно разпознаване и намеса. Също така, образованието и повишаването на обществената осведоменост относно признаците на домашно насилие са ключови за неговото предотвратяване.

Свидетели сме на доста спорове за родителски права, които ескалират в публични скандали, в семейни войни или в дори в подобни трагедии. Какво ги провокира и какво е решението?                  

Невъзможността да се достигне до ясна регулация на отношенията между родителите, както и липсата на адекватна защита и представителство на интересите на децата в този случай, сочи към необходимостта от по-добра правна рамка и подкрепа. Споровете за родителски права често са емоционално натоварени и могат да ескалират в сериозни конфликти. Това може да бъде провокирано от различни фактори, включително липсата на ефективна комуникация, нерешени емоционални проблеми, стрес, влияние на други личности върху вземането на решения. За да се избегне подобна ситуация се изисква комплексен подход, който включва медиация, психологическа подкрепа и, при необходимост, правни мерки. Важно е да се осигури баланс между правата и интересите на всички засегнати страни, особено на децата.