Поредната къща паметник на културата в столицата, е застрашена, за да бъде построена 25-метрова сграда с подземен паркинг. В нея е живял един от строителите на млада България след Освобождението. Цветан Радославов се е гордеел, че е българин, но днес, през 2021 г., не личи, че ние да се гордеем с делата му.
През далечната 1885 г. България преминава през поредните изпитания. Сърбия обявява война на страната ни. Именно в тези тежки дни към бойното поле като доброволец върви Цветан Радославов.
Тогава той композира песента „Горда Стара планина“, която по-късно е обработена от композитора Добри Христов и през 1964 г. се превръща в химн на България.
Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи, които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Радославов отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Той живее в малка мансарда на улица „Ангел Кънчев“ № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Именно тази сграда влиза в плановете на проект, за който заповед е издал главният архитект на Столична община Здравко Здравков. Проектът е с цел частно инвестиционно проектиране – изграждане на нова сграда с височина над 25 метра и подземни гаражи на три нива, която ще се издига между пл. „Славейков“ и пл.„Гарибалди“. Инвестиционните намерения предвиждат събарянето на част от сградата, а на нейно място да се изградят три нива подземни гаражи с асансьор.
Къщата е построена през 1905 г. от арх. Георги Фингов и арх. Кирил Маричков – автори на едни от най-красивите сгради у нас от началото на 20 век. От 1910 до 1928 година на последния етаж е живял Цветан Радославов.
Още като дете Цветан Радославов расте в обкръжението на видни общественици от Свищов като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторската си титла по философия в Лайпциг. Първо е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. – в Мъжката гимназия в Русе, а впоследствие преподава в Трета мъжка гимназия в София
След като вече беше разрешено събарянето на емблематични сгради с културна и историческа стойност – като Къщата с ягодите, Двойната къща, Къщата на Гешов и други, изглежда управляващите София ще заличат още едно място, част от историческата ни памет. Ако не желаете това да се случи, можете да се включите в подписката против частичното разрушаване на сградата на ул. „Ангел Кънчев” 3.
