ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Оскарите са в криза, очевидно е

Оскарите са в криза, очевидно е
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Преди няколко години една наша читателка се възмути, че по телевизията не давали достатъчно „червен килим“ и затова няма никакъв смисъл да се гледат Оскарите. Това беше потвърдено и от моя приятелка, която пък е на мнение, че няма смисъл да се гледа церемонията, защото наградите така или иначе всеки киноман си ги раздава сам. Аз лично пък напълно изнемогвам, докато предаването стигне до самата церемония и до тези категории, които са ми интересни, а именно основните.

За хумора по време на самата церемония не мога да кажа и една добра дума – дебелашките шеги, на които всички се заливат от смях с насилени изражения, изобщо не ме разсмиват. Като се прибави и това, че блясъкът на наградите е нещо, което ухае на нафталин (само си спомнете дезориентираните холивудски фосили Уорън Бийти и Фей Дънaуей, на които дадоха сбъркан плик, и кашата около „La La Land“), както и това, че трибуната, която преди се използваше за благодарност към майки и баби, от няколко години се използва за политически послания, и ето че картинката е ясна – никой не гледа Оскарите вече.

Очевидно, за да се адаптират и оцелеят, Оскарите трябва да свалят доста и без това не много високия гард...

Това се потвърди и от тазгодишното фиаско по отношение на гледаемостта (клетите 26 милиона зрители в Щатите), което си е сериозен спад от миналата година – 32 милиона. За сравнение, през 1998 г. церемонията, на която „Титаник“ спечели всички статуетки, се е гледала от 55 милиона американци.

Оскарите са в криза и Академията очевидно трябва да вземе някакви мерки, ако не иска най-важното събитие в киното да се превърне в нещо като „Златният Орфей“.

Лошото е, че намериха разрешение по най-посредствения начин, пред който много хора повдигат вежди. От следващата година

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.