Преди няколко години една наша читателка се възмути, че по телевизията не давали достатъчно „червен килим“ и затова няма никакъв смисъл да се гледат Оскарите. Това беше потвърдено и от моя приятелка, която пък е на мнение, че няма смисъл да се гледа церемонията, защото наградите така или иначе всеки киноман си ги раздава сам. Аз лично пък напълно изнемогвам, докато предаването стигне до самата церемония и до тези категории, които са ми интересни, а именно основните.
За хумора по време на самата церемония не мога да кажа и една добра дума – дебелашките шеги, на които всички се заливат от смях с насилени изражения, изобщо не ме разсмиват. Като се прибави и това, че блясъкът на наградите е нещо, което ухае на нафталин (само си спомнете дезориентираните холивудски фосили Уорън Бийти и Фей Дънaуей, на които дадоха сбъркан плик, и кашата около „La La Land“), както и това, че трибуната, която преди се използваше за благодарност към майки и баби, от няколко години се използва за политически послания, и ето че картинката е ясна – никой не гледа Оскарите вече.
Очевидно, за да се адаптират и оцелеят, Оскарите трябва да свалят доста и без това не много високия гард...
Това се потвърди и от тазгодишното фиаско по отношение на гледаемостта (клетите 26 милиона зрители в Щатите), което си е сериозен спад от миналата година – 32 милиона. За сравнение, през 1998 г. церемонията, на която „Титаник“ спечели всички статуетки, се е гледала от 55 милиона американци.
Оскарите са в криза и Академията очевидно трябва да вземе някакви мерки, ако не иска най-важното събитие в киното да се превърне в нещо като „Златният Орфей“.
Лошото е, че намериха разрешение по най-посредствения начин, пред който много хора повдигат вежди. От следващата година
ще бъде добавена нова категория за „популярен филм“. Академията също така планира по-дълго (и евтино за мрежите) глобално излъчване от 3 часа от догодина, а от 2020 г. наградите ще се раздават с месец по-рано – на 9 февруари.
Още не е ясно дали новата категория ще се казва точно така, но пък е ясно, че ще бъде допусната до надпреварата за най-добър филм. Така най-големите блокбастъри могат да станат най-добри филми на годината. Тези филми по правило никога не се класират за важните категории, където се предпочитат по-драматични и задълбочени проекти. Това обаче представя напълно непознати заглавия за масовата публика – „Формата на водата“ бе много далеч от минимума за домашен боксофис от 100 милиона, да не говорим за „Артистът“ или „Лунна светлина“. В резултат хората не гледат Оскарите, защото това, което се случва на сцената, не им говори нищо.
В същото време „Черната пантера“ например направи 700 милиона само в Северна Америка и 1.3 милиарда глобално, възбуди страхотни емоции и се очаква да спечели за най-добър филм догодина. Накратко, до този момент такъв филм можеше да се надява само на награди за ефекти и костюми, но сега „популярната“ категория ще размести представата ни за това какво е качествено кино.
„Ние чухме от много от вас за нуждата от подобрения, за да запазим Оскарите релевантни в променящия се свят. Бордът на управителите приема тази задача много сериозно.“
Академията освен това планира и вътрешни промени. Ще поканят още 900 души за членове (49% от които жени, 38% цветнокожи). Това ще даде представителство и възможност за изява на мнение, различни от тези на основно бели мъже.
Очевидно, за да се адаптират и оцелеят, Оскарите трябва да свалят доста и без това не много високия гард и да допуснат до надпреварата много масови заглавия и много по-разпознаваеми лица на сцената. „Идиокрация“ гледали ли сте?
