Общество

От колко играчки има нужда едно дете?

Лимитите в полза на детската креативност и фокус

От колко играчки има нужда едно дете?

Снимка: kaboompics.com

В епизод от "Модерното семейство" бащата Фил заведе една от куклите на малката си племенница Лили "на доктор". Оказа се, че въпросният съпорт на скъпата кукла включва поправка, подмяна на части и т.н. "лечение", извършвани от хора в лекарски престилки в нещо като приспособено детско отделение точко като в болница. Глория, героинята, израснала в бедност в Колумбия, се възмути и възкликна: "Знаеш ли какви бяха моите кукли?! Ябълка, набодена върху вилица!".

Идеята, че децата се забавляват качествено само в присъствието на много и разнообразни нови играчки и постоянно външно стимулиране, е разпространена толкова, колкото и тази, че те трябва да получават подаръци и изненади постоянно. Само че същата бива опровергавана не само от живота, но и все по-сериозно от науката. Децата нямат нужда от много играчки, а даже напротив – когато имат по-малко играчки, изпитват по-голяма радост и извличат повече от играта с тези, които имат.

Това е и изводът от проучване, описано в сп. "Infant Behaviour and Development". Проведено е сред 36 деца на възраст между 18 и 30 месеца, като са приложени два условни сценария – игра с 16 играчки и игра с 4 играчки, за да се види дали децата правят повече с по-малко. 

Авторите с ръководител д-р Алексия Мец (университетът в Толедо) стигат до заключението, че деца, които имат пред себе си по-малко играчки, играят по-дълго с всяка от тях, но също така прекарват по-качествено времето си в игра, т.е. измислят много повече начини да играят.

Философията "малкото е повече" не е нещо непознато и все повече хора се обръщат към нея, но тук тя носи и допълнителна полза. Във времена, когато


вниманието се задържа за все по-кратко, а за децата е все по-трудно да се концентрират, лимитите могат да изиграят позитивна роля за тяхната креативност и фокус.

Естествено, толкова малко изследване не може да докаже категорично нищо. Но авторите му определят качеството на игра като времето, в което детето играе с играчка по няколко различни начина и дори усъвършенства тези начини. Звучи прекрасно за неговата способност за концентрация, но все пак да имаме предвид и това, че децата са естествено любопитни изследователи в различни среди и в присъствието на други деца, а за това все пак е нужно включване на нови условия и нови играчки.

Макар да има нужда от много повече и по-обхватни изследвания, тези резултати се пресичат с една фундаментална за родителите истина. Родителството предполага краткосрочно мислене с много конкретни и моментни цели ("заспивай", "спри да плачеш"). Но успокояването на децата в такива ситуации с технологии или с нови играчки може да доведе до това на тях дългосрочно да им доскучава много бързо и лесно. Както повечето дядовци и баби биха казали, една "ябълка, набодена върху вилица" е напълно приемлива играчка в такъв момент. Нищо чудно и това да е стимулът, от който децата се нуждаят (а не поредната цветна играчка), за да развиват креативността си.