Общество

От Разпети петък до Великден - какво се прави ден по ден

Не сме сковани в канона на църквата и това има своя чар.

От Разпети петък до Великден - какво се прави ден по ден

Знаете, че в нашата традиция се преплита вяра и суеверие. Класика в жанра е православни християни да изпълняват всевъзможни ритуали – например да гадаят каква ще бъде годината по състоянието на „яйцето за Христос“ от миналата. Нашите празници винаги са били изключително смесени от тази гледна точка, но това ги прави сякаш земни и човешки, не сме сковани в канона на църквата и това има своя чар.

Така че, човек може да се чувства добре и просто да обикаля църквата на Великден с приятели, а после да си хвърля черупките от яйцата по асфалта... Но ако все пак иска да знае повече за това какво и най-вече защо се прави в трите дни от петък до неделя?

Разпети петък

Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Иисус Христос.  Сам се е принесъл в жертва, за да изкупи греховете на всички ни. В църквата се отслужва литургия – нарича се още Вечерня – когато се споменават именно страданията на Христос, смъртта и погребението му.

Ако сте постили, на този ден не се пие и вода. Ако сте суеверни, не бива да работите. Всичко, което се случва за християните в този ден, е съпреживяване на страданията на Спасителя. Вечерта отидете на службата, облечени като за погребение, носете и цветя. В църквата ще видите сцената на гроба на Иисус, а на престола е поставена плащаницата, която представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Свещеникът ще го изнесе навън, за да обиколят вярващите един път църквата, сякаш на погребение. 

На практика в петък през целия ден не се минава „под масата“, а под плащаницата. Минаването под нея символизира и погребението на човешките грехове. Израз е на смирението и скръбта пред гроба на Христос, но и на благодарност за изкуплението. На всеки, минал под "масата", свещеникът дава здравец.

Велика Събота

Последният ден от страстната седмица е тъжен, защото на него Света Богородица е оплаквала сина си (както и жените, носещи мирото). Положен в запечатан гроб с охрана, той слиза в ада, за да освободи библейските пророци и праведниците.

Вечерта в 8 часа започва литургия. Това е часът, в който трябва да сте там, облечени „като за църква“, т.е официално. Носете и козунак, и яйца.

Кулминацията ще настъпи в полунощ. Загасят се всички светлини и свещи. В олтара се запалва новата свещ, донесена от


Йерусалим. С нея свещеникът излиза пред хората и казва: „Дойдете, приемете светлина от незалязващата Светлина, и прославете Христа, който възкръсна от мъртвите!“. Свещеникът символизира ангела, който възвестил на жените мироносци Възкресението. Той пръв започва да пее тропара на Възкресение:

„Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот даде“.

Със запалена свещ хората обикалят църквата три пъти – това символизира пътя на Христос от ада в небесата, заедно с избавените от него.

Шествието се отправя към храма и всички стигат до затворената врата. Тогава, свещеникът, който ръководи службата, удря по вратата с думите: „Отворете се, врати адови, за да влезе Царят на славата!“. Единственият останал в храма отговаря: „Кой е този Цар на Славата?“,  а свещеникът казва: „Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.“ И после добавя: „Господ на силите. Той е цар на Славата“. Бута силно вратата, тя се отваря и всички влизат в осветения храм. В края на службата плащаницата се връща в олтара през Царските врата и я полагат на престола за 40 дни, до Възнесение .

В този момент е по-вероятно вече да сте навън и сте се поздравили с „Христос Воскресе!“ и отговора „Во истина воскресе!“, похапнали сте козунак и сте се чукнали с яйца.  

Не забравяйте, че свещичката не бива да угасва. Вярва се, че това е добра поличба. Ако изгасва, колкото пъти я запалите, толкова грехове имате за изкупуване...


Великден

Неделя е за празнуване. Започва голямото ядене. От този до третия ден на Великден не се води служба.

Трите дни на Великден са посветени на гостувания на кръстника, шафера, тъщата. Те са по-скоро народни, а не църковни традиции. При трите гостувания задължително се отнася вкъщи храна от домакините. Това се прави за здраве и благополучие. Също така винаги се спазва йерархия – по-млади поздравяват по-стари с „Христос Воскресе“, по-младите отиват при по-възрастните или кумците при кумовете.

С тези три дни са свързани изключително много суеверия и обичаи – само ще спомена, че при кръстник се отива с пита, баница, печено пиле, ракия и яйца. А броят на черупките от яйца трябва да е нечетен, най-малко 11 – те се завързват в кърпа и се прибират за животните...

Да отбележим и посещението при тъщата (вторник), което вече няма как да се избегне. Тъщата обаче я даряват с по-малко яйца от кръстника и шафера (най-малко 7). Освен това, ако имате съседи и близки от друга религия, това е моментът да им раздадете яйца и козунак.

Последната чаша вино се изпива във вторник – от мъжа и у дома. А от сряда сутринта – отново на работа с поздрав „Христос воскресе!“.


 

Знаете ли какво се случва във всеки ден от Страстната седмица?