ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

От сексистката реплика до шамара крачката е една

От сексистката реплика до шамара крачката е една

Надежда Дерменджиева е изпълнителен директор на Български фонд за жените. Завършила е европейска магистърска програма „История на жените и половете“ към Софийския университет и Университета в Нотингам. Работи в сферата на човешките права, по-специално правата на жените, от 2009 г. Автор е на книгата „Без упойка“ – сборник с разкази, пресъздаващи истински истории на хора, преживели насилие. Публикуваме този текст със съгласието на авторката.

***

Имам една мечта. Да няма насилие над жени по света. 

Може би така би звучала речта на Мартин Лутър Кинг, ако беше жена. Кой знае? Но знаем друго със сигурност – „Имам една мечта“ е сред най-известните, разпознаваеми и цитирани речи в историята на борбите за човешки права. Вероятно и в историята на речите. Датата е 28 август, годината – 1963, във Вашингтон са се събрали 250 000 души, а Лутър Кинг е номер 16 в списъка от говорители, които ще призоват за край на расизма в Америка. Никой не помни кои са петнадесетте човека, говорили преди него. 

32 години по-късно, една друга реч остава в историята. Датата е 5 септември, годината – 1995, а Хилари Клинтън (тогава първа дама на САЩ) участва в Четвъртата световна конференция на жените в Пекин с 20-минутно изказване, част от което е репликата: „Правата на жените са права на човека и правата на човека са права на жените, веднъж и завинаги“. Фразата прокънтява пред близо 50 000 души и делегати от 180 държави, а речта отеква и до днес със своята актуалност. 

Общото в речите на Мартин Лутър Кинг и на Хилъри Клинтън е нещо много важно  – и двете разпознават силата на думите и умело си служат с тях. И двете успяват да обрисуват един по-добър свят, в който „чернокожият“ и „жената“ също са синоними на „човек“. И двете говорят на универсален и човечен език – че кой няма мечта; че коя жена не иска да се зачитат правата ѝ? И кой от нас не се е убедил от собствен опит как думите, които изричаме, могат да създават и разрушават светове за секунди, да събират хора или да разбиват сърца, да окуражават или да убиват мечти? Закъсняло „извинявай“, изненадващо „обичам те“, аргументирано „защото“, „помощ“ – всички тези думи, казани в правилния или пък в грешния момент, могат да променят човешки съдби. Неслучайно медиите, които боравят с думите (и с факти!) са четвъртата власт.

Но пък колко са тези от нас, които напълно са осъзнали отговорността, която носят за думите си – пред кого са ги изрекли, от позицията на кого са ги казали, каква е била ситуацията?     

В българския език (както във всеки друг език, вероятно) има немалко сексистки думи и изрази. Просто езикът е отражение на света ни и обратното. Ако се заслушаме какво казват възрастните на децата, често можем да чуем две реплики, казани съвсем добронамерено – „я не плачи, ти да не си момиче“ и „малките принцеси не правят така“. Първият израз внушава, че да плачеш е унизително за малките момченца и е присъщо само на момичетата (тоест: унизително е да си момиче), а вторият – има дейности като катерене по дървета, джапане в локви, ритане на топка, които са присъщи на момчетата, но не са отредени за малките момиченца (тоест: ти си принцеса, бъди красива и пасивна). Тези два израза, освен че отрано превръщат децата в малки мъжленца и женички, намират по-късно изражение в половите стереотипи „това не е мъжка/женска работа“. Въпреки че способността за извършване на една работа би трябвало да е пряко свързана със знания и умения, а не с пола на човек. Много е интересна и употребата на обиди като „женчо“ и „мамино синче“ и на комплимента „мъжко момиче“. Странно е, че

Има още...