ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Отбелязваме 136 години от Съединението на България

Отбелязваме 136 години от Съединението на България

Литографията на Николай Павлович, нарисувана през 1886 г. и наречена от него „Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.“.

Днес отбелязваме 136 години от Съединението на България. Според историците 1885 година бележи един най-високите върхове на волята на българския дух за държавност. На 6 септември е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър I. Народът ни отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. След Берлинския конгрес страната ни е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава под османска власт. Именно населението там започва движение за обединение - през 1880 г. е създаден Български таен централен революционен комитет (БТРЦК), който се бори да осъществи обединението.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

В началото на 1885 г. начело застава Захари Стоянов, който решава Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Така, на 6 септември 1885 г., след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван и е създадено временно правителство, начело на което е Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно, с манифест, князът утвърждава официално Съединението на областта и приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България.

На 5 април 1886 г. Съединението е признато и от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската спогодба, Източна Румелия официално е присъединена към Княжество България.

 

Анастасия Димитрова – будителката, която образова българските момичета

 

Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.