Общество

Отговор на един идиотски въпрос

Защо подкрепям Стилиян Петров? Отговорът „защото е човешко същество, което се е изправило пред  най-трудния момент от живота си” не върши работа, защото очевидно аз, а и всички ние не подкрепяме всеки, попаднал в тази ужасна ситуация, поне не активно. Ето защо си зададох този въпрос и се опитах да си отговоря наистина честно.  Защото е един от малкото симпатични, възпитани и уравновесени български футболисти, човек, способен да обединява, а не да разединява. Такъв, какъвто би трябвало да бъде един капитан на отбор. И на клубен, и на национален. Боже мой, та аз не съм чула нито

Отговор на един идиотски въпрос

Защо подкрепям Стилиян Петров? Отговорът „защото е човешко същество, което се е изправило пред  най-трудния момент от живота си” не върши работа, защото очевидно аз, а и всички ние не подкрепяме всеки, попаднал в тази ужасна ситуация, поне не активно. Ето защо си зададох този въпрос и се опитах да си отговоря наистина честно. 


Защото е един от малкото симпатични, възпитани и уравновесени български футболисти, човек, способен да обединява, а не да разединява. Такъв, какъвто би трябвало да бъде един капитан на отбор. И на клубен, и на национален. Боже мой, та аз не съм чула нито да е напсувал журналист, нито каква марка е колата му, нито съм чувала за "Стилияница" или както там биха я нарекли родните ни журналисти. Човекът си има семейство, прекрасно. В определен период от живота си не е говорил с български журналисти, чудесно. За български футболист подобна лична хигиена е невероятна рядкост. Човек, който заслужава уважение и като спортист, и като личност.

Защото, колкото и да е жалко, аз имам нужда да се обединя с доста повече от десетина мои сънародници, обикновено приятели във Фейсбук, и то не в обичайното ни псуване на държавата и отделни нейни представители, а в положителна и добронамерена кауза, способена да надскочи привичната ни дребнавост и себичност. Това, че досега не сме успели да намерим такава кауза за доброто на всички ни, прави надеждата за доброто на един-единствен човек още по-достойна.
 

Защото тази човешка трагедия може да ни накара за се зимислим за отношението си към най-ужасната болест и нейните жертви. Една жена, Теодора Захариева,  постигна това с цената на невероятна смелост и демострация на човешко достойнство извън мярата на българската здравна система. Съвсем не казвам, че Стилиян Петров трябва да се посвети на тази тежка битка, казвам, че е време да си отворим очите и прогледнем. Да потърсим у себе си разбиране и подкрепа за всички, които се борят с рака. Да потърсим правата си от тези, на които плащаме за това, което няма цена. Нашият живот.
 

Защото аз наистина вярвам, че положителната енергия на масовата подкрепа в труден момент, дори от хора, които не познаваш, може да бъде само от полза. Дано да не греша. Страхувам се да не прекаляваме със загрижеността и съпричастността. Страхувам се дали не пречим. Но не обикновените хора, подкрепили каузата във Феюсбук са проблемът. Пак българските медии са тези, които  поставят летвата на своята нищета недостижимо високо. Преди дни отвсякъде ни заляха заглавия, които скандално ни известяваха, че Азис видите ли, бил против всенародната подкрепа на Стилиян Петров. Не можех да повярвам на очите си, Азис – Азис, ама всичко си има граници. Та затова се и зачетох, и какво – човекът просто бил написал в личния си ФБ профил , че според него целият този шум пречи на Стилиян Петров или нещо такова. Голяма работа, защо трябва да се напъвате да правите от това новина? Защо трябва да каляте цялата тази история с тъпите си провокации? Ето това пречи, господа!
 

Ако все пак и аз сега с този текст съм попречила, мисля, че не е на Стилиян Петров.