Странно е как в София и преди, и сега, с лека ръка, оставени на произвола на стихиите, изчезват прекрасни сгради, крадат се бронзови фигури от паркове... Обикновената красота чезне и се топи, безшумно и незабележимо, а за някои откровено грозни и нелепи конструкции, въпреки очевидното несъгласие на хората с тях, се водят опълченски войни и те си стоят, стресират с некрасивостта си и не се смущават от прякорите, с които ги наричат.
Покрай обновяването на парка около НДК отново се повдигна въпросът и за паметника. Този, чиято грозна метална конструкция стърчи, който си беше отблъскващ и като проект, и при издигането, и при откриването си. Тази негова грозота ставаше все по-неприятна с годините, особено когато облицовъчните плочи окапаха и архитектурното скеле оголя като костите на изхвърлено на брега чудовище.
Някога на това място имаше градинка и скромни стени с имената на загиналите в битките за нова българска държава мъже. Заради навика на хората от квартала да играят на карти и табла по амфитеатралните пейки на отритата сцена мястото се наричаше "Монте Карло". Беше оградено от имоти на Шести пехотински полк и Кожарската фабрика за чанти "Леда". В училище често се обсъждаха градоустройствени планове, предвиждащи там да се изгради сграда на Софийската Опера. Специална сграда за нея столицата ни и досега няма, ползваната е дом на Земеделската партия.
Когато най-сетне строежът на сградата, наречена Народен Дворец на Културата и пространството около него започна, обичайно за онези времена, никой не се допита до живеещите наоколо. Въпреки всичко дори и тогава против паметника имаше силно брожение, опити да се обясни колко не се вписва в околната градска среда. Всичко това бе пренебрежително "отвяно" неговия създател Валентин Старчев с арогантния аргумент за необразоваността и ниските художествени критерии на населението.
Забележително е, че след толкова години, откакто артистите се изживяваха като богоизбрани, зобаха от държавната трапеза и гледаха като боговете на Олимп снизходително на "обикновените хора", господин Старчев продължава да поддържа тази своя теза. Мекият вариант чух на 14.07.2014 г. в предаването за култура по БНТ, а във вестник "Сега" от 15.07.2014 г. всички ние дружно можем да прочетем нахалното му изказване.[[more]]В края на краищата, защо авторът на този толкова високохудожествен паметник, боравещ с понятия като "Партията" и "Първият" с главна буква и в единствено число, не вземе и металните конструкции, и фигурите, особено тази на работника? Ако ние, обикновените хора, нямаме понятие от естетика, то професорът не е запомнил нищо от учебниците по история, явно. Иначе щеше да знае, че в 1300-годишната история на родината ни такова нещо като "работник" се появява към края на 19 век, така че няма как, при цялото ми уважение към представителите на работничесската класа, ценните неща за многовековната ни история да са само тяхно дело.
А тук можете да видите проектите за преустройство на т.нар. паметник, които Трансформатори са събрали в своя конкурс.
