Едва ли тази година ще има нещо по-вълнуващо от това, което видяха варненци и гостите на града, дошли специално за събитието. За втори път Варна става домакин на Международното състезание за платноходи - „Tall Ships” 2014.
На 3 май бях на брега на морето на централния плаж до Морската градина, времето бе мъгливо, морето - тихо, но бала на емоциите бе на високи честоти. Гледката, на която станах свидетел, заедно с хиляди дошли на брега, бе величествена. Парад на изпънатите ветрила на корабите легенди, които и тази година ще участват в шеметната надпревара. Платноходите излизаха като от призрачен коловоз от Морска гара и издуваха платна за последно сбогом с Варна, преди да самото състезание.
Съдбата на моряка е случайно събитие, ръководено от обстоятелства, предизвикани от надделялата жажда за приключение и страхопочитание пред морската стихия. Най-големите ветроходни кораби в света бяха акостирали на Морска гара за няколко дни във Варна. Видяха ги хиляди, които се извървяха и направиха най-впечатляващите снимки с морските рицари. Някои дори се качиха дори на палубите им. Как да ви опиша гледка, която не може да се събере в обектива? Как да опиша хората, които се редяха и чакаха с часове пред красивите кораби, за да се качат на палубите и да ги видят по-отблизо. Как да ви опиша енергията на титаничната сила на историята, на победите и приключението, с което те залива гледката?
Повечето от корабите са предимно учебни сега и служат за нагледно плаване и тренировки на младите, на вид невръстни, момчета и момичета, които са избрали професията на мореплаватели. Палтноходите се придвижват предимно с ветрила. Вискочината на мачтите достига до 58 m. Дължината на най-големия в света ветроходен кораб, руския „Седов“, който също акостира във Варна, готов да участва в надпреварата, е с дължина близо 122 m. Вписан е в „Книгата на Гинес“ като най-голям четиримачтов, традиционен ветроходен кораб в света. Неговото водоизместване е около 6 000 тона, но той носи на гърба си освен настоящите курсисти в учебно средище на Мурманск, многогодишна история и съвременни любопитни стечения и обстоятелства. Ще ви разкажа две от тях:
Едната е, че „Големият кораб“, както се пееше в песента, е немски и е бил предназначен за товарен кораб за въглища. Построен 1912г. с името Magdalene Vinnen II. След края на Втората световна война ветроходът попада в руски ръце като изплащане на репарации от загубилите (а и предизвикали) войната германци. Новото име на платнохода е в чест на руския изследовател Грегорий Яковлевич Седов.
Другата е, че баркът е бил изцяло бял. „Седов“ участва в немски игрален филм 2005 за потъналия кораб „Памир“. За снимките белият рицар е боядисан в черно, такъв го видях и сега.
Баркантинът “Калиакра” е учебният български двупалубен ветроход, с не толкова внушителни размери, но пък с три мачти. Той отплава в състезателен ритъм с останалите наред с още 3 огромни руски масива, както и с представителния състезател на Румъния - MIRCELA, турския „Бодрум“, пакистански военен кораб (също платноход), яхта от Англия и др. ( http://www.tallshipsregatta.bg/bg/ships/). Видях и мини украинска яхта -„Тамара“, много частни яхти, каквато е ROYAL HELENA, отново с български флаг и участие. Любопитното при нея е, че е точно копие на „Калиакра“ с изключение на горгоната на носа, задължителен символ на суеверното вярване, че ще пази самия плавателен съд. Един от най-възхитителните и автентични гостуващи участници бе испанският ATILA. Наподобяваше кораб от филмите с Джак Спароу.
Преживяването за нас, следящите старта, бе изключително и незабравимо. А за състезателите тепърва предстои, включващо, освен Варна, и руските пристанища Сочи и Новоросийск, както и румънско пристанище Констанца (състезанието е изцяло на акваторията на Черно море).
Предизвикателството и приключението са гарантирани, а за най-маневрените, обучените и нахъсаните има място само на финала! Успех!
