Центровете, предлагащи убежище за пострадали от домашно насилие във Великобритания, са изправени пред предизвикателство, което може да коства живота на редица потърпевши. С разрастването на пандемията и резкия скок в случаите на домашно насилие се е създал дефицит на места в кризисните центрове.
"Перфектната буря от проблеми има опасност да претовари социалната система и да осуети бягствата на хората с агресивни партньори или членове на семейството." Това е коментарът пред The Guardian на Вера Байърд, комисар по проблемите с домашното насилие. По думите ѝ се създава една опасна ситуация и "епидемия от насилие, вътре в самата епидемия".
Впечатление прави още една тенденция, недотам популярна преди пандемията.
Обект на насилие вече са не само жените, но и родителите на тийнейджъри.
Най-широкозастъпената причина за този тип насилие отново е карантината и нежеланието на младите да я спазват.
Не по-малко притеснителен остава и скокът на добре познатите домашни убийства. Според Байърд броят им се е удвоил в рамките на миналия месец. Периодът съвпада със засилването на мерките на Острова.
"Трябваше да бъдат предприети превантивни действия много по-рано. Имаше множество скрити сигнали, които да намекнат за мащаба на проблема. Социалните институции нерядко сигнализират, че на потърпевшите им е отказан достъп, просто им е било казано, че не разполагат с необходимите предпазни средства. Министрите наистина работят усърдно, но всеки е съсредоточен върху собствената си дейност, а не върху цялостната картина на проблема. Те задължително трябва да осигурят допълнителни убежища за потърпевшите. Някои от местата са закрити, а други – изцяло затворени заради кризата", коментира още Вера Байърд.
Като пример за размерите на проблема може да бъде приведена статистика за 3 април, когато свободните центрове са 72. На същата дата през 2019 г. са били 130. По данни на "Помощ за жените" недостигът на места в Англия и Уелс е бил сериозен проблем дори преди 3 години. Също така Байърд отбелязва, че хотелите и университетите се опитват да бъдат в помощ на пострадалите. Предоставянето на терен обаче е твърде недостатъчно, тъй като не може да замести специализираните грижи. Според нея е необходима съвместна работа на Министерството на правосъдието и Парламента.
Проучване, проведено от "Помощ за жените", посочва, че 2/3 от потърсилите ги са на мнение, че изолацията е допринесла за ескалация на насилието. 72% са споделили, че откакто са затворени в домовете си, съпрузите им
упражняват повече натиск от обичайното.
"Желая да прекратя връзката си. Това обаче е невъзможно към настоящия момент, защото работя на първа линия в борбата с коронавируса и за мен не е уместен вариантът да се преместя при родителите си", разказва анонимна жена.
Луси Хедли, мениджър в "Помощ за жените", казва: "Търсенето на убежище далеч надминава възможностите за предлагане. Голяма част от ресурсите в центровете, като леглата например, са пренасочени към болниците. А дори преди това в Англия имаше с 30% по-малко легла от препоръчаното от Съвета на Европа количество".
Търсенето на закрила става още по-трудно, защото тези институции са изправени пред дефицит на работните кадри и понижаване на заплатите. Социалната дистанция също е трудна за осигуряване и това се отразява на трайно настанените жени и деца, които се сблъскват с рестрикции. Обажданията на горещите линии също са се увеличили неимоверно много.
Тенденцията към увеличаване на домашното насилие е повсеместна. В България горещата телефонна линия отново бе направена денонощна в средата на миналия месец. Пострадалите от домашно насилие могат да се обадят на 0800 18 676 и/или да се включат в групата на Момичетата от града "Не си сама – заедно срещу насилието".
Французойки използват кодови думи в аптеките, за да се оплачат от домашно насилие
