1. Насилието над жените е по-често срещано, отколкото мислим.
Вероятно ви се струва, че Европейският съюз е остров на мира и цивилизоваността, но това, поне що се отнася до насилието над жените, е една илюзия. Съвсем официално една на всеки три жени от общо 42 хиляди участвали в широко проучване на Европейската агенция за основни права (FRA) през 2014 г. е отговорила, че е била или е жертва на физическо или сексуално насилие, включително от страна на интимния си партньор (домашно насилие).
В България 28% от жените са жертви на насилие. Това означава, че всяка от нас знае (или не знае), че в близкия й кръг, сред нейните приятелки, има жена, жертва на насилник!
2. Жертвите на насилие (и домашно насилие) често се сблъскват с културата на обвинението.
Жените, подложени на домашно насилие, често имат и сходни истории. Класика е да са неразбрани и обвинявани, че с поведение или действие например са предизвикали насилие. Това е културата на обвинението и митовете й трябва постоянно да бъдат разбивани.
Не съществува лошо поведение, което да предизвика някой да реагира с насилие. Жертвите не могат да предизвикат насилие, независмо как „са се държали” или какво „са направили”. Да се отговори с насилие на насилието, е приемливо единствено ако става въпрос за самозащита, не за наказание. Няма ниво на насилие в една връзка, в което то да е приемливо. Човек, който е използвал насилие веднъж, ще го използва винаги.
Насилието над жените не е резултат от нещо, което те са направили или не. То е резултат от исторически неравнопоставените властови отношения между мъжете и жените, от фиксацията върху контрола, от разбирането за половите роли и културата на агресията, която е интегрирала домашното насилие като част от начина на живот в обществото.
3. Жертвите на домашно насилие не са само жени.
Повечето кампании срещу домашното насилие са насочени към жени. Но и мъжете страдат от такова, макар и далеч в по-слаба форма и значително по-рядко. Понеже насилието над жени остава първият и основен по тежест проблем (много по-вероятно е мъж да се прояви като тежък агресор и дори да убие, отколкото жена), мъжете, които страдат от насилие, често се чувстват осмяни и стигматизирани като слаби или „под чехъл”. Затова е важно, когато човек споделя, че
нещо лошо му се случва, да му вярваме и да го подкрепим. Никой пол не е защитен.
Децата също са жертви. Те са жертви на насилие и когато са „само” свидетели на такова.
4. Не е толкова лесно да си тръгнеш.
Може би най-честият въпрос към жертвите на домашно насилие е защо не си тръгнат. Но не е толкова лесно – една връзка често предлага не само насилие и тормоз, а и някаква сигурност с човека, когото обичаш, редуват се хубави с кошмарни моменти. И не на последно място, да си тръгнеш, може да е опасно.
Има изследвания, които показват, че е много по-вероятно насилникът да убие жертвата си в първите две седмици, след като тя го е напуснала, отколкото по всяко друго време. Като имаме предвид, че жертвите могат да имат финансови проблеми, а и да споменем болката от загубата на връзката, е по-разбираемо защо жертвите много често изпитват огромни колебания дали да напуснат.
5. Не е толкова лесно да реагираме.
Понякога знаем, но не казваме, не реагираме. Това може да бъде разбрано. Да реагираме, е голямо предизвикателство. Първо, когато става дума за домашно насилие, много често не знаем точно какво се случва, а когато знаем, не сме напълно сигурни как е най-правилно да постъпим. Със сигурност не искаме да губим крехкото доверие на жертвите с радикалните си предложения и осъзнаваме, че трябва да оставим контрола на техния живот в техните ръце.
Но можем да сме полезни: можем да извикаме полиция, когато ситуацията ескалира (пряката конфронтация с насилник почти никога не дава резултат). Можем да предложим подслон на близките си и да им помогнем да намерят безопасно място. Можем да слушаме повече за техните колебания дали да напуснат и да им предложим рамо – да помогнем за децата или да ги подкрепим финансово.
Момичета, създадохме FB групата „Заедно срещу Насилието“, за да покажем подкрепата си към хилядите жени в България, които са принудени да страдат от насилие у дома. С нашата кампания искаме да допринесем за създаването на климат на нулева търпимост към домашното насилие в българското общество и в крайна сметка да помогнем за намаляването на мащабите на този чудовищен проблем. Присъединете се към нас!
