Отново идват празници. За хората, които работят, те носят колкото удоволствие, толкова и стрес, свързан най-вече с отработване, липса на време, събиране на багаж, задръствания... И липса на идеи какво да правим с толкова много свободно време. Животът ни е толкова стресиращ, че за да преминем в режим „почивка”, понякога са ни нужни дни. Обикновено при мен нещата се случват така: точно започвам да се отпускам и да усещам, че си почивам, и трябва да си ходя. Ето за какво още не обичам дългите празници:
Много време, малко време
По време на празниците времето променя своя ход и като цяло доказва своята относителност: когато става дума за събиране на багаж и пазаруване в претъпкани магазини, то изобщо не стига. Когато става въпрос за забавление на дете, проточва се безкрайно, само и само за да не спираме да чуваме: Мамо, а сега какво да правя?
Лошо време
Детските ми спомени, свързани с празници, са безкраен низ от дъждовни манифестации, подгизнали шествия и наводнени пикници. Може би не е случайно, че най-многото ни почивни дни са концентрирани в най-дъждовните периоди на годината – пролет и есен. Само като погледна прогнозата и си представя задаващите се 6 почивни дни, удавени от дъжд, и лошо ми става...
Задръствания
Когато се зададат такива дълги празници, винаги се сещам за първия уикенд след падането на визите за страните от Европейския съюз и колоната от автомобили на Кулата. Но де да можеше да кажем, че колони има само по пътя за Гърция... По Великден стояхме в задръстване на Хемус около час. Естествено, никой не си направи труда да отбива движението по други пътища, никой не си направи труда да спира тези, които искаха да задминат цялата колона и караха по банкета... Не че нямаше полицаи, но в такива моменти те предпочитат ролята на зяпачи.
Никой не работи
Не само ние, никой не работи. Това е вбесяващо. Аптеки, банки, магазини. Трябва да запасиш с хляб и най-вече да се молиш детето да не се разболее. Това обаче обикновено е излишно, защото точно така става. И тогава става наистина интересно – почваш да търсиш спешен кабинет, пък там – опашка, изнервени хора и пияници с разбити глави, които влизат по спешност преди теб и болното ти дете. Направо обичам празниците.[[more]] Работата, глупако!
Не че искам да се правя на много интересна, но за бизнеса този тип празници са едно голямо зло. По един или друг начин ти излизат през носа, най-вече защото трябва да свършиш едно и също количество работа за по-малко време. Отработването е пълна глупост и не виждам никакъв смисъл да се прави след празниците – така само разваляш на хората кефа. Какъв е смисълът да имаш дълъг уикенд, ако той бива последван от седмица от 6 работни и един почивен ден?
Не, изобщо не ме слушайте - всъщност въпреки всичко това обичам празниците! Наздраве!
