ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пиесата на абсурда, в която живеем

Пиесата на абсурда, в която живеем

Фотография: Ива Петкова

Помните ли първите дни на епидемията? Страхът, шокът, но и вдъхновението от жестовете на солидарност? Надеждата, че всичко това ще ни промени и ще ни направи по-добри? От тогава минаха почти два месеца. Стихийните чувства отстъпиха място на по-трезва и спокойна мисъл, надеждата отстъпи място на добре познатото примирение, че светът няма да се промени кой знае колко. България – още по-малко.

В първите дни се питахме защо не подкрепихме медицинските сестри при протестите им месец по-рано, когато сега разчитаме именно на медиците, за да ни спасят от ужасите на непознатата болест. В първите дни се радвахме, когато правителството обяви, че ще раздаде по 1000 лв. на медиците на първа линия, тези, които ще бъдат най-вече изложени на риск. Днес разбрахме, че парите са били разпределени по „обиден начин“ и голяма част от здравните работници са останали без тях. В началото смятахме, че държавата ще отдели средства за лечение и за изследвания, после се каза, че цялата тежест ще легне върху Здравната каса, която не е предвидена за борба за епидемии. Мислехме, че като граждани трябва да поемем солидарно тежестта на кризата, и мнозина от нас се включиха в безбройните благотворителни кампании и даряваха средства, продукти и усилия.

Сега започваме да си задаваме въпроса – какво изобщо направи държавата за здравеопазването?

След чудовищния пропуск във Видин стана ясно, че защитните облекла и маски са получени, след като медиците там вече са били заразени, а частното дарение, предвидено именно за тамошната болница, е било насочено другаде именно от държавата.

Здравеопазването в България е една от най-болните обществени системи, и без коронавирусна епидемия. Доверието към него е изключително ниско, схемите за източване на средства са най-разнообразни, няма достатъчно специалисти, някои от тези, които са тук, търсят начини да преодолеят дефицитите на системата – и то не задължително легални или морални. А в момента изпускаме исторически шанс за реформа в сектора, но нима има учудени – цялата ни обществена енергия отиде в безсмислени спорове кой от двата лагера е прав в предвижданията си за развитието на епидемията. Вместо да оказваме натиск върху властта за мерки за насърчаване на медиците да остават в България, за по-справедливо заплащане на сестри и санитари, за борба с прекомерната комерсиализация на сектора и превръщането на пациента в „здравна пътека“, ние се хванахме гуша за гуша, в добре познатия болшевишки уклон – който не е с мен, е против мен. А здравеопазването е слонът в стаята –

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...