ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пиесата на абсурда, в която живеем

Пиесата на абсурда, в която живеем

Фотография: Ива Петкова

всички знаем, че нещата са зле, но никой не смее да говори – нито за факта, че макар да си здравноосигурен, станеш ли пациент, започваш да доплащаш – на касата или в плик.

Другият сектор, който може и трябва, задължително, да бъде реформиран, е държавната администрация, който храни над 140 000 човека държавни чиновници

и който принуждава гражданите да обикалят от гише на гише, за да се сдобият с някой безценен документ от рода на уверение, справка, скица... Кажете ми, не е ли наистина постижимо, щом закостенялото българско образование премина на дистанционен режим, някой ден и ние да осъмнем с електронно правителство, с възможност да заявяваме и получаваме документи онлайн, както и да наблюдаваме работата на общинските и държавни служби. Уви, това изобщо не е тема на обществен разговор.

Илюзия бе, че ще помъдреем. Да, тези които и преди имаха сетива за света и неговите нужди, станаха още по-човечни. Тези, които мислят за собственото си оцеляване, станаха още по-алчни и безскрупулни. Работодателите, които милеят за хората си, си намалиха доходите солидарно с работниците си. Онези, за които бизнес означава схеми и корупция, още в първите дни съкратиха целия си персонал, а други кандидатстват за помощи от държавата – най-фрапиращите примери са столичната фирма за принудително вдигане на колите на софиянци и футболните отбори, които по принцип се ползват от необяснима симпатия и покровителство от страна на държавата. Докато баби и дядовци даряваха оскъдните си пенсии, жълто-кафявите медии нападаха журналисти, дръзнали да зададат въпроса – чии пари са дарените от Пеевски? Защото, за да дариш, взимаш от своето, а не от чуждото. Или не?

Пиесата на абсурда продължава.

Кризата стана добро извинение за прокарване на лобистки поправки, една от които е удължаване на срока за строителни дейности по морето, като че ли те са спирали. Министрите Ангелкова и Сачева се лутат в опитите си да представят по обществено приемлив начин половинчатите мерки, а министър Горанов е арогантно безапелационен в отказа си да подкрепи малкия и среден бизнес, на който се крепи икономиката. Депутатите се направиха, че се лишават от заплати, за да взимат безотчетни 3 000 лв. на месец, без парламентът да работи.

Медии организират благотворителни кампании за подпомагане на медиците на първа линия, вместо да правят разследвания как се харчат прословутите милиарди, които държавата "отпуска" за справяне с кризата. С европейски средства купуваме долнокачествени китайски предпазни маски, а срещу хранителни продукти получаваме фурми със специален полет в компанията лично на министъра на икономиката, чието име още не мога да запомня. На гърба на обикновения гражданин, който е изправен пред избора дали да си плати вноската по кредита или сметката за парното, се упражняват знайни и незнайни чиновници, политици, администратори. Премиерът играе на голямата сцена България, а ние сме "пленената" публика, на която й е пределно ясно, че друг пише сценария и друг продуцира представлението.

 

Ето и 5 невероятни жени лидери, заради които можем да завиждаме на страните им

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...