Сузана Арундати Рой е родена в Индия. Писателка, сценаристка и актриса, с гласа си защитава правата на човека и опазването на околната среда. Романът, с който добива международна слава, е "Богът на дребните неща", удостоен с награда "Букър". Със своето творчество Рой става критик на порочните действия на властта в Индия, САЩ и страните от Изтока. Известен неин документален филм е посветен на работата ѝ по спиране на проектите за строеж на язовири. Озаглавен е "DAM/AGE". Застъпник е на кампании за ненасилие, заради което е удостоена с наградата за мир "Сидни".
Вълната от COVID-19 е не само трагично напомняне за крехкостта на човечеството, но и лакмус за обществените недъзи. Социалната изолация отнема хиляди гласове. Числата в статистиките дехуманизират смъртта, а забравените граждани на Индия се сблъскват с леденото лице на политическото безразличие. Ако съдим по разказа на писателката Арундати Рой, носител на "Букър" за "Богът на дребните неща", Индия далеч не е "перлата в короната", с която я асоциираме. Днес там за достоен живот жадуват милиони хора.
Светлина върху невидимото за западния свят лице на скръбта, останало далеч от медийното полезрение, хвърля индийската писателка Арундати Рой. Пред "Файненшъл Таймс" тя прави сравнение с американското здравеопазване, при което “вратите на болниците в САЩ твърде често са оставали затворени за онези, които не са родени с късмет”, и изтъква, че пренебрегването на "болестта на бедните" може да се окаже катализатор на проблемите за богатото население. А бедните вече преживяват тежко последствията от наложените мерки.
Предпазните мерки – огледало на политическото бездушие
Предизвикателствата пред индийския народ започват на 24 март, когато премиерът Нарендра Моди обявява пълна карантина като предпазна мярка.
Вследствие на предприетите мерки днес милиони индийци се сблъскват с равнодушието на политическата класа. Някои от тях са прогонени и принудени да се завърнат в родните си градове. Други пък са били прибрани в специално обособени лагери или са били задължени да се върнат обратно по пътя си, тъй като правителството е взело решение за затваряне на границите между отделните провинции. За тези действия на властта Арундати Рой коментира, че работническата класа е оттласната "като нежелан придатък" и заключава: "Индия се разкри в целия си срам".
Рой е на мнение, че блокирането на хората в бедняшките квартали е изцяло в техен ущърб. Причината се крие в това, че се получава дори още по-голямо струпване на хора без възможност за социална изолация. Стига се до резултат, противоречащ на предприетите мерки. Налице е "физическо сгъстяване в немислими мащаби". Така хората в недоимък стават жертва не на заразата, а на опитите за предпазване от нея.
Има и още...
Бъдещето на индийската нация
Митовете, че хората на Индия поддържат здраве и дълголетие чрез йога, са единствено плод на западното въображение.
Доказателство за това отново ни дава Арундати Рой, припомняйки, че една четвърт от случаите на туберколоза в света са в Индия. Ето защо тя се съмнява в успешното преодоляване на кризата без висока смъртност. Защото за "анемичното и недохранено" население и най-леките неразположения биха могли да доведат до летален изход.
Бедността на нацията, превърнала се в клеймо за цял живот, и политическите рестрикции са решаващ фактор за усложнението на кризата. Липсата на емпатия вероятно е сила, която е по-страшна и от заразата. А наложената карантина, по думите на писателката, е "химически експеримент, който извади на показ скритите неща", важен глас за потисканите и преди заразата съдби.
Как довчерашните ни авторитети губят влиянието си
