ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Писателката Велина Минкова: Никой не помни Париж такъв

Велина Минкова е едно от любимите ни софийски момичета, въпреки че от години живее в Париж, където преподава, превежда и пише. Харесваме я заради онази закачлива усмивка, която е способна да изгрее само на нашата "Витошка", но и заради безспорния й френския чар, който никога не можеш да бъдеш сигурен откъде точно извира. 

Велина, в момента, подобно на милиони европейци, е принудителен затворник в дома си в Париж, който дели заедно със съпруга си французин и двете си момчета. Може да се запознаете с нея чрез книгите й – романът “Доклад на зелената амеба за химическия молив" и сборника с разкази "Бразилски храст", а дотогава, прочетете как живее Градът на любовта... под карантина. 

 

Бъдещето не е това, което беше

 

Този цитат на френския поет и философ Пол Валери ми се върти в главата от близо седмица, когато в Париж започнахме отначало плахо, после твърдо да анулираме всичките си ангажименти навън с хора. Статистиките се развиваха заплашително, но все ни се струваха далеч. Мислехме, че ако спазваме санитарните мерки и ограничим контактите, вирусът няма да стигне до нас. Истината за създалата се ситуация ни зашлеви болезнен шамар и светът се преобърна.

Има още...

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...