Общество

Писателката Велина Минкова: Никой не помни Париж такъв

Градът е под строга карантина

Велина Минкова е едно от любимите ни софийски момичета, въпреки че от години живее в Париж, където преподава, превежда и пише. Харесваме я заради онази закачлива усмивка, която е способна да изгрее само на нашата "Витошка", но и заради безспорния й френския чар, който никога не можеш да бъдеш сигурен откъде точно извира. 

Велина, в момента, подобно на милиони европейци, е принудителен затворник в дома си в Париж, който дели заедно със съпруга си французин и двете си момчета. Може да се запознаете с нея чрез книгите й – романът “Доклад на зелената амеба за химическия молив" и сборника с разкази "Бразилски храст", а дотогава, прочетете как живее Градът на любовта... под карантина. 

 

Бъдещето не е това, което беше

 

Този цитат на френския поет и философ Пол Валери ми се върти в главата от близо седмица, когато в Париж започнахме отначало плахо, после твърдо да анулираме всичките си ангажименти навън с хора. Статистиките се развиваха заплашително, но все ни се струваха далеч. Мислехме, че ако спазваме санитарните мерки и ограничим контактите, вирусът няма да стигне до нас. Истината за създалата се ситуация ни зашлеви болезнен шамар и светът се преобърна.

Има още...


Петък 13-и беше последният учебен ден, преди президентът да затвори училищата. В началото си казахме, чудесно, няма да ставаме рано, да тичаме с децата до и от училище, ще работим от къщи, животът сякаш продължаваше, дори някак по-лежерно. Просто малко по-дълга великденска ваканция... Така си мина и уикендът, всичко живо беше навън, на неделните пазари за плодове и зеленчуци, по бреговете на Сена, по парковете.

Всички се радват на хубавото време и се виждат с приятели.

Изборите за кметове не бяха отложени, разходихме се до урните в кварталното училище с маски, ръкавици, джобни дезинфектанти и собствени химикалки. Неделя бе ден с изключително висока, предвид обстоятелствата, избирателна активност. Всички споделяха, помежду си и дори в медиите, че просто не могат да стоят затворени вкъщи...

В понеделник, 16 март, президентът отново се появи по телевизията и бая ни насмете – не спазваме отговорно мерките! Явно не бяхме разбрали сериозността на положението. От вторник вече абсолютно всички обществени места и търговски обекти са затворени, включително и парковете, излизаме само с декларация, саморъчно попълнена на добра воля, описваща къде отиваме за кратко време. До хранителен магазин, аптека, на работа, ако не можем да работим от вкъщи (допълнителен документ от работодател се изисква) и семейни причини (да напазаруваме на възрастни родители, да си приберем децата от който ги гледа, ако работим)... Можем да излезем да се разтъпчем или да разходим домашен любимец, но сами, не в групи, и само с хората, с които живеем. Изведнъж... бъдещето не е това, което беше.

Има още...


Затвориха границите, анулирахме дълго плануваната великденска ваканция в България. Оставаме си вкъщи. Кой знае докога. Вирусът продължава да помита всичко по пътя си. Много от хората с вили или къщи сред природата и в морските райони решиха, че ако ще си стоят постоянно вкъщи, по-добре да не са заклещени в града, вече толкова пуст, като в странен сън, а да заминат, да се съберат семействата, децата да се порадват на пролетта, докато не спират да учат, а родителите им да работят от разстояние.

И тръгнаха – претъпкани гари и влакове, градовете се изсипаха в селата и околностите им.

Настана страшен скандал на държавно ниво – ако някой развие симптоми в отдалечен район, там нямат достатъчно болници, апаратура, персонал... Така вирусът се пренасял в цялата страна!

Явно засега трябва изобщо да забравим за пътуване. Заболя ме главата и отидох с декларация до аптеката да си купя парацетамол – с ограничена продажба е вече, по една кутия на човек, за да не се презапасяват хората с големи количества и да има за всички – беше обявено от националната здравна агенция, че парацетамолът се препоръчва при евентуални симптоми на корона вирус. Апелират към разумната му употреба при болки или температура, да се избягва предозиране. На връщане полицаи провериха декларацията ми... Вкъщи отварям прозореца – мъртвешката тишина навън е безпрецедентна, никой, дори най-възрастните, не помнят Париж такъв.

„Ние сме във война,“ каза президентът Еманюел Макрон.

Това наистина е страшно. Апокалипсисът сякаш е сега, но май сме само в началото. Трябва да се изолираме и много да внимаваме. Да се пазим едни други, да си помагаме и да се обичаме повече от всякога. Та нали Париж е градът на любовта!? Прав е Пол Валери, особено в днешния контекст. От една седмица насам. Не знаем след пандемията какво ще е останало от бъдещето, което беше. А бъдещето, което ще бъде...? Когато дойде, то ще има нужда от нас, съхранили човешкото в себе си, разумно и отговорно, с обич.

 

Франция затвори Лувъра заради коронавируса