ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Писателят Васил Панайотов: Намигването на смъртта е полезно за живите

Васил Панайотов е от писателите, които намират сили да се шегуват дори в сегашната ситуация. Само ще ви спомена, че през март трябваше да ИЗЛЕЗЕ новият му роман. Сещате се какво отговорил на това генерал Мутафчийски...

Признавам, той е една от най-странните птици сред българските автори, които познавам. Абсолютно изключение от крякащата нарцистична пишеща общност, която денонощно следи температурата на общественото одобрение, подобно на контактен с коронавирус. Васил обича самотата и при него тя не е поза, а естествено състояние. В нея се раждат книгите му. Ако сте проследили участието му в "Ръкописа" или сте чели романите му "Убиец" и "Другата", ще ме разберете.

Едно е сигурно той няма намерение да се отказва, защото спортистът в него надали ще го предаде.

***

Буквално за дни трябваше да свикнем с новото положение на изолация от света. Тази самота мобилизира мнозина, но други подтикна да преосмислят досегашния си живот. Каква е равносметката, която направи ти сам за себе си?

Шопенхауер пише, че рано или късно всеки остава сам и тогава е важно кой е останал сам. Моите житейски приоритети от години са тези, които тепърва ще бъдат преоткривани и ценени. Свободата, независимостта, необезпокояваното наслаждаване на момента, без бремето от задължаваща собственост, обезличаваща работа или обсебваща кариера. Максимална еманципация от всичко, което ограничава духа и пречи на доминантните потребности да се реализират.

Намигването на смъртта е полезно за живите с урока да не се държат като безсмъртни.

Най-жизнеутвърждаващо е времето след световни катаклизми. Аз никога не съм изпитвал възторга от вдишването, който, примерно, е пълнил дробовете на дядо ми, непосредствено след края на Втората световна война. Но и не искам, заради цената, която предварително трябва да платя за въздуха.

Повярвахме ли си, че се оказахме толкова неподготвени за подобно изпитание? Къде сбъркахме?

Сбъркахме, че подценихме и че забравихме. Подобни пандемии са се случвали и преди. При това не чак толкова отдавна, че да няма живи свидетели. Но защитеният и задоволен съвременник губи все повече животинския си инстинкт, а цивилизационните удобства го лишават от съзнанието за опасност, от превантивното озъртане в тъмното. Модерният човек се страхува само да не остане без работа. За всички останали опасности той е свикнал да разчита на друг. Толкова, че е престанал да ги възприема като такива.

С любимото куче Хорър

От външния враг ще го опази НАТО и армията, от вътрешния – парите и полицията. Науката ще го предпази от повечето болести, а от тези, които не може да го опази науката, ще го опази Бог. Дори да не броим религиозните войни и конфликти, вярата в Бог пак е взела безброй жертви и е нанесла вреда не само на вярващите, а и на тези около тях.

Аертон Сена обичаше да казва, че Господ го пази, докато кара.

Останалите пилоти доста се дразнеха от това, защото те не разчитаха чак толкова на Него, а безумните маневри на бразилеца излагаха на риск и тях. В крайна сметка, Сена се размаза в една стена, което накара шефовете във Формула 1 да затегнат сигурността. Господ не смогва да се грижи за всичко. Днес, на фона на новини за по 500 умрели дневно от коронавирус в редица европейски държави, все още има хора, чиято превенция е мартеницата, чукането на дърво и девизът: “Да пази Господ!”. Господ нека да пази, ok, ама и ти сам трябва, не му се осланяй за всичко.

Има още...