ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Писателят Васил Панайотов: Намигването на смъртта е полезно за живите

Кои са най-големите ти страхове и как ги преодоляваш?

Само три са, като и трите са свързани. Страхувам се за здравето на близките си, страхувам се и за своето здраве, но само дотолкова, доколкото сериозното му влошаване или преждевременната ми смърт ще оставят желанието да си напиша книгите недовършено, което е най-големият ми страх. Не знам как да ги преодолея. Може би с повече писане. Това едновременно ще увеличи броя на книгите и ще намали времето за страх.

Оптимист ли си за изхода от тази ситуация?

Естествено. Иначе дори не бих разговарял с тебе.

Ако вярвам, че всичко е обречено, няма смисъл въобще да говорим за него.

За каквото и да било впрочем. Оптимист съм за изхода, но съм песимист за пролетта. Следващите три месеца ще бъдат различни от досега познатите ни. Дано поне лято имаме.

След премиерата на романа "Другата" в книжарница "Хеликон"

Кой е най-добрият приятел на писателя в този момент?

В този момент писателят няма много приятели. Моментът е напрегнат, а писателят се нуждае от спокойствие. Вълнение може да му трябва за вдъхновение, за натрупване на впечатления, за подтик да създаде даден текст, но за работата по написването му се нуждае от време, уединение, спокойствие и хладен, аналитичен ум, изчистен от една затормозяваща емоционалност, иначе полезна, ако беше поет. Най-добрият приятел на писателя е изолацията, дисциплината и самосъзнанието да отсява маловажното от деня, а ако се наложи – и от живота си. А най-големият му враг е компанията на други писатели.

Доколко книгите могат да попълнят този вакуум със съдържание? Да ни дадат отговор на въпросите, които непрекъснато си задаваме?

Дотолкова, доколкото умът на отделния човек допуска да бъде попълнен и дотолкова, доколкото отделната книга съдържа съдържание, а не развлечение, забавление, дребнотемие, злободневие или някаква друга форма на отклоняване на съзнанието. Най-правилният, но и най-труден начин обаче е всеки да потърси в себе си отговора. А книгите колкото помагат, толкова и вредят за това. Четенето трябва да се дозира прецизно.

Прекаленото четене нанася на способността за съждение същата вреда, каквато нанася и никаквото.

Дали никога не си чувал чуждите мисли или напротив – чуваш само тях, за твоите собствени е все едно. И в двата случая тях ги няма. Самота и самоанализ. Само така човек ще се научи да разсъждава. Всичко останало – интернет, телевизия, театър, кино, книги…, са само средства, осигуряващи база данни и информация за размисъл, но не и изстрадани истини, в търсенето на смисъла за всеки от нас. Това е, което писането ми дава най-вече. Защото аз нямам мнение за нищо, докато не седна и не го напиша. Допреди това мнението ми е това, което съм чул и прочел някъде и приел за достатъчно меродавно, за да го ползвам за свое, поради слабата ми заинтересованост по тази тема. За малкото важни неща затварям книгата и отварям лаптопа.

 

Ина Иванова: "Пиша писмо до безметежния Пловдив, в който довчера живеех с любов"

 

Ако името ти е Аглика и е вдъхновено от разказ, не ти остава нищо друго, освен да повярваш в литературата като създател на най-добрите сюжети. Ако пък въпросната героиня е тръшната от чума, не ти остава нищо друго, освен да го вземеш за добра поличба... Като цяло съм оптимист за света и песимист за себе си. Страдам от прекалена емоционалност, която трудно прикривам с привидна дистанцираност. Смея...