Общество

Писмо от Рим до Европа: "Пиша ви от Италия, пиша ви от вашето бъдеще"

Какво да очакваме от изолацията - разказ на една писателка в Рим

Известната италианска романистка Франческа Меландри, която е изкарала в самоизолация в Рим почти три седмици, за да се предпази от пандемията на коронавирус в Италия, написа писмо "от бъдещето", адресирано до всички европейци, като сподели от първо лице през какви емоции те ще минат през периода на карантина

Писмото, публикувано в The Guardian започва така: "Пиша ви от Италия, което означава, че ви пиша от вашето бъдеще. Сега сме там, където ще бъдете вие след няколко дни. Графиките на епидемията ни показват преплетени в един общ, паралелен танц. Ние сме само на няколко крачки пред вас във времето, точно както Ухан беше няколко седмици пред нас".

Според Меландри, в цяла Европа се държим точно както са се държали и италианците преди епидемията - лутайки се между тезата "че това е само грип. И защо e всичкото това суетене?" и осъзнаването на опасността, но доста по-късно. 

"И като ви наблюдаваме оттам, от вашето бъдеще, ние знаем, че много от вас ще започнат да цитират Оруел, та дори и Хобс, когато ви кажат да се залостите по домовете си, но съвсем скоро ще бъдете твърде заети за това," продължава романистката. 

Според нея ще се изкушим от томчетата апокалиптична литература в библиотеките ни, но скоро ще открием, че всъщност не ни е до четене. Ще се храним, защото трябва. Но няма да можем да спим. И постоянно ще се питаме какво се случва с демокрацията ни.

Ще имаме неудържим онлайн социален живот - в Messenger, WhatsApp, Skype, Zoom ... Но ще страдаме от липсата на порасналите ни деца. Ще се питаме постоянно кога и дали ще ги видим, а болката в гърдите ни ще е жестока. 

Старите сръдни и караници ще изглеждат незначителни. Ще започнем да се обаждаме на хора, на които сме се заклели, че никога повече няма да проговорим, за да ги попитаме как са и дали се справят.

Много жени ще бъдат бити в домовете си.

"Ще се питате какво се случва с всички онези хора, които не могат да останат у дома, защото нямат дом. Ще се почувствате уязвими, когато излизате да пазарувате по безлюдните улици, особено ако сте жена. Ще се запитате дали по този начин обществата се сриват. Наистина ли се случва толкова бързо? А после ще пропъдите тази натрапчива мисъл и ще се приберете вкъщи. За да се нахраните отново"

И Меландри продължава разказа си, чрез който прогнозира, че ще търсим десетки групи в социалните мрежи с уроци за това как да прекараме свободното си време по ползотворен начин. Ще се присъединяваме към всички тях с ентусиазъм , а след ден-два ще ги игнорираме напълно. 

Ще придобием особено чувство за хумор, ще размишляваме за абсурда на живота, ще се борим с наднорменото тегло с онлайн фитнес, ще си уговаряме срещи на опашката в магазина с приятели и любовници, за да ги виждаме за миг, като разбира се спазваме правилата за социално дистанциране.

"Истинската същност на хората около вас ще бъде разкрита с пълна яснота. Ще се убедите, че сте прави за някои хора и неща, но ще има и изненади". Литерати, които са били навсякъде в новините, ще изчезнат, мнението им изведнъж е без значение; някои ще защитават прекалено рационални идеи, които ще бъдат толкова лишени от съпричастност, че всички хора ще спрат да ги слушат. За сметка на това, хора, на които сме гледали с пренебрежение, ще се окажат вдъхващи спокойствие, великодушие, надежда, но и ще са прагматични и проницателни."

И още ... 


Тези от нас, които ще погледнат на цялата тази каша като възможност за планетарно обновление, ще ни помогнат да погледнете нещата в по-голяма перспектива. Ще ги намираме за досадни: хубаво, планетата диша по-добре заради намалените наполовина емисии на CO2, но как ще плащаме сметките си следващия месец?

Ще свирим и пеем от балкони, покриви и поляни. Когато сме виждали сънародниците на Франческа Меландри  да пеят опера и сме си казвали "ах, тези италианци", едва ли сме предполагали, че чрез приповдигнатите песни ще общуваме помежду си. 

"Много от вас ще заспиват, обещавайки си, че първото нещо, което ще направят веднага след приключване на това, е да подадат молба за развод. Много деца ще бъдат заченати. Децата ви ще се обучават онлайн. Ще ви бъдат досадни. Ще ви доставят и радост. Възрастните хора ще се държат като агресивни тийнейджъри: ще трябва да се биете с тях, за да им забранявате да излизат, за да не се заразят и умрат.

Ще се опитате да не мислите за самотните смъртни случаи в интензивното отделение.

Ще искате да покриете с розови листенца всички стъпки на медицинските работници.

Ще ви кажат, че обществото е обединено, че всички сте в една и съща лодка. Ще бъде вярно. Този опит промени възприятията ви за себе си като една брънка от едно голямо цяло. 

Социалните различия обаче ще бъдат от значение. Да бъдеш затворен в къща с хубава градина или в препълнен жилищен блок  не може да е едно и също. Нито това да имате възможност да  продължите да работите от вкъщи или да видите как работата ви изчезва. Тази лодка, в която ще плавате, за да победите епидемията, няма да изглежда еднаква за всички, нито всъщност е еднаква за всички: никога не е била.

В един момент ще разберете, че е трудно. Ще се страхувате. Ще споделите страха си с любимите си хора или ще го задържите за себе си, за да не ги натоварите и с него [...] Ако насочим погледа си към по-далечното бъдеще, към бъдещето, което е непознато както за вас, така и за нас, можем само да ви кажем това: когато всичко това приключи, светът няма да бъде същият."

 

Психиатърът д-р Мирослав Георгиев: Страхувам се тази тежка криза да не извади най-лошото у хората