ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Писмо от Рим до Европа: "Пиша ви от Италия, пиша ви от вашето бъдеще"

Известната италианска романистка Франческа Меландри, която е изкарала в самоизолация в Рим почти три седмици, за да се предпази от пандемията на коронавирус в Италия, написа писмо "от бъдещето", адресирано до всички европейци, като сподели от първо лице през какви емоции те ще минат през периода на карантина

Писмото, публикувано в The Guardian започва така: "Пиша ви от Италия, което означава, че ви пиша от вашето бъдеще. Сега сме там, където ще бъдете вие след няколко дни. Графиките на епидемията ни показват преплетени в един общ, паралелен танц. Ние сме само на няколко крачки пред вас във времето, точно както Ухан беше няколко седмици пред нас".

Според Меландри, в цяла Европа се държим точно както са се държали и италианците преди епидемията - лутайки се между тезата "че това е само грип. И защо e всичкото това суетене?" и осъзнаването на опасността, но доста по-късно. 

"И като ви наблюдаваме оттам, от вашето бъдеще, ние знаем, че много от вас ще започнат да цитират Оруел, та дори и Хобс, когато ви кажат да се залостите по домовете си, но съвсем скоро ще бъдете твърде заети за това," продължава романистката. 

Според нея ще се изкушим от томчетата апокалиптична литература в библиотеките ни, но скоро ще открием, че всъщност не ни е до четене. Ще се храним, защото трябва. Но няма да можем да спим. И постоянно ще се питаме какво се случва с демокрацията ни.

Ще имаме неудържим онлайн социален живот - в Messenger, WhatsApp, Skype, Zoom ... Но ще страдаме от липсата на порасналите ни деца. Ще се питаме постоянно кога и дали ще ги видим, а болката в гърдите ни ще е жестока. 

Старите сръдни и караници ще изглеждат незначителни. Ще започнем да се обаждаме на хора, на които сме се заклели, че никога повече няма да проговорим, за да ги попитаме как са и дали се справят.

Много жени ще бъдат бити в домовете си.

"Ще се питате какво се случва с всички онези хора, които не могат да останат у дома, защото нямат дом. Ще се почувствате уязвими, когато излизате да пазарувате по безлюдните улици, особено ако сте жена. Ще се запитате дали по този начин обществата се сриват. Наистина ли се случва толкова бързо? А после ще пропъдите тази натрапчива мисъл и ще се приберете вкъщи. За да се нахраните отново"

И Меландри продължава разказа си, чрез който прогнозира, че ще търсим десетки групи в социалните мрежи с уроци за това как да прекараме свободното си време по ползотворен начин. Ще се присъединяваме към всички тях с ентусиазъм , а след ден-два ще ги игнорираме напълно. 

Ще придобием особено чувство за хумор, ще размишляваме за абсурда на живота, ще се борим с наднорменото тегло с онлайн фитнес, ще си уговаряме срещи на опашката в магазина с приятели и любовници, за да ги виждаме за миг, като разбира се спазваме правилата за социално дистанциране.

"Истинската същност на хората около вас ще бъде разкрита с пълна яснота. Ще се убедите, че сте прави за някои хора и неща, но ще има и изненади". Литерати, които са били навсякъде в новините, ще изчезнат, мнението им изведнъж е без значение; някои ще защитават прекалено рационални идеи, които ще бъдат толкова лишени от съпричастност, че всички хора ще спрат да ги слушат. За сметка на това, хора, на които сме гледали с пренебрежение, ще се окажат вдъхващи спокойствие, великодушие, надежда, но и ще са прагматични и проницателни."

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...