ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Пловдив срещу омразата... отново!

Пловдив срещу омразата... отново!

Снимка: Pexels

„България обича всички еднакво“, „Любовта е по-силна“ – част от тези послания, изписани върху стикери, се появиха на различни места не само в Пловдив, но в и Бургас, в отговор на хомофобски прояви, насочени срещу ЛГТБИ общността. „Хомофобските стикери, с които бе облепен града бяха доста здраво залепени и съответно трудни за махане и на няколко човека ни хрумна като идея да ги заличим по позитивен начин, а именно като върху тях залепим стикери с послание за приемане на ЛГБТИ хората“, ни споделя Васил Василев, който от няколко години е ЛГТБИ активист и е един от организаторите на шествието против хомофобията "Пловдив срещу омразата", което се проведе на 10 октомври 2020 след нападенията над деца в Цар Симеоновата градина.

Едновременно с това обаче Васил подава жалба в полицията. „Смятам за напълно недопустимо в държава, член на Европейския съюз, чиито ценности са равенство и инклузивност, да се допускат агитационни материали, дискриминиращи цели социални групи. Както знаете, Пловдив бе Европейска столица на културата през 2019, но много пъти вече доказва, че не заслужава подобна титла. Напоследък дискриминационните материали под формата на стикери се бяха умножили доста, като се появяваха все нови и нови, като някои от тях директно подклаждаха насилие. На някои от тях бе изписано логото на БНС /Български национален съюз – българска неонацистка организация/ заедно с линк към сайта им“, разказва той и на 29 декември пуска жалба в Окръжна прокуратура, като впоследствие случаят е прехвърлен в 4-то РПУ, където го викат на разпит на 18 януари.

„Трябваше отново писмено да обясня кое ме притеснява в материалите и защо ги смятам за неприемливи, че и незаконни, позовавайки се и на българското законодателство. В момента чакам развръзка по въпроса. Искрено се надявам БНС да бъдат санкционирани за дадените материали.“

През есента ви разказахме как след хомофобската акция (видимо непълнолетни младежи, носещи табела „Различни, но равни“ с нарисувана свастика отгоре нападнаха група момичета с удари и ги замерваха с яйца само защото са с различна сексуална ориентация) в Пловдив беше организирано протестно шествие под надслов „Пловдив срещу омразата“. То беше насочено срещу насилието спрямо различните в пореден опит да се потуши насаждането на напрежение от страна на хомофобските групи. Опит, който отново се оказа неуспешен, защото шествието беше обградено от антипротестъри и сексистки лозунги.

„Пловдив от край време е централно място за събития на неонацисти. Ето например ден преди т.нар. Луковмарш (шествие във възхвала на профашисткия български генерал Христо Луков), неонацистки организации провеждат международната си среща точно в Пловдив. Причините за избора на града са многото местни неонацистки групи и футболни ултраси. Една от идеологиите на нацизма е омразата към различния, било то по цвят на кожата, националност или сексуална ориентация. Тези хора смятат различните за излишни, малоценни, за хора, които трябва да бъдат отстранени от "здравото хетеропатриархално арийско общество". Когато много хора с подобни убеждения се съберат, резултатът никога не е в полза на равенството и мира“, казва Васил, който ни издава, че тази година отново ще има шествие в подкрепа на ЛГТБИ общността в града под тепетата. Само че този път той не иска да бъде с негативна конотация „против омразата“, а посланието да бъде „ЗА любовта“.

 

Иван от Кьолн, за когото политиката е песен

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...