Общество

По Конституция полът е само биологичен, но в бъдеще може и да има промяна

За да се обоснове, КС цитира решението си във връзка с Истанбулската конвенция.

По Конституция полът е само биологичен, но в бъдеще може и да има промяна

Снимка: Sharon McCutcheon / Unsplash

Напоследък позоваването на Конституцията е нещо като национално онлайн хоби или поне набиращ популярност тренд. Дали основният закон на държавата може да ни спаси от глобите около зелените сертификати, задължителното носене на маски, или санкциите за пътуване без билет в градския транспорт – тълкуванията предстоят, а съдебните прецеденти са налице. 

Пандемията не е всичко, за радост, колкото и понякога да изглежда така. Затова и има още теми, които ни вълнуват и се разгръщат паралелно с цялата ковид лудост. Правата на ЛГБТИ хората и човешките права като цяло например. По тези въпроси България често изостава или нещо не е разбрала добре. У нас все още думата джендър разпалва клади, скандали, нелепи тълкувания.

Надали позоваването на Конституцията ще сложи край на всички полемики по въпроса със половото самоопределение и ще въведе ред, но може да се позоваваме на нея. Решение на КС, взето с 11 гласа "за" и едно особено мнение тълкува основния закон на републиката, за да отговори на въпроса – в какъв смисъл Конституцията използва понятието "пол".

Целта е да се финализира задължително тълкуване за това дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност.

Това означава, че КС, а и впоследствие и Върховния касационен съд, няма да бъдат натоварени с задачата да признаят или да отрекат правото на всеки да се самоопределя полово, а единствено да кажат дали държавата е обвързана да зачете самоопределянето към пол, различен от биологичния.

Думата "пол" е употребена в Конституцията само веднъж – в чл. 6, който забранява дискриминацията по различни признаци, включително и по пол. Относно брака, основният закон казва, че това е доброволен съюз между мъж и жена и въвежда особена закрила на жената майка.

Стъпвайки именно на тези разпоредби през 2018 г. КС заяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията, припомни Клуб "Z". Още в това си решение КС заяви, че "биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол“, „значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“, „разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание“, а налагането (от Истанбулската конвенция) на „процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, е в разрез с Конституцията".

Настоящото решение не се различава много от тази позиция, но отговаря на по-широк набор въпроси и анализира въпроса за пола в цялостния конституционен контекст. Като отговорът гласи, че:

по Конституция полът е само биологичен, но смяната му не би трябвало да е невъзможна.

В решението си  Конституционният съд посочва и че в бъдеще може да настъпи промяна, като се имат предвид "осъществените междувременно промени в цялостния социален контекст". 

"Факт е, че даденото от Конституционния съд задължително тълкуване на Конституцията не го обвързва завинаги с възприетите правни разбирания (Решение № 3 от 2020 г. по к.д. № 5/2019 г.). Съдът може и следва да еволюира във вижданията си."  

Конституционният съд може да формира нови разбирания и нови правни категории, ако има обществена потребност.

Продължава на следващата страница...


"Принципите и разпоредбите на действащата Конституция не позволяват да се изведе позитивно задължение на държавата да зачете правно самоопределянето на лицата към пол, различен от биологичния, тъй като това би било несъвместимо със съдържанието на конституционното понятие "пол" като основополагащо за конституционната и законова уредба на брака и семейството", пише в решението си съдът.

С него КС изрично подчертава, че "не отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица и конкретно – на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне".

Това означава, че законодателят, Народното събрание, може самостоятелно да реши как да постъпи и дали да уреди изрична процедура, по която държавата ще признава смяната на пола на транссексуалните.

В решението се посочва и че съдът не се произнася по това дали действащата правна уредба позволява юридическа промяна на пола, т.е. категорично топката по въпроса остава в Гражданската колегия на ВКС, която сега трябва да възобнови тълкувателното си дело.

Следователно в момента хората, които са родени с белези и на двата пола - едно от многото т.нар. интерсекс състояния – могат да искат юридическа смяна на пола, но преценката дали българското законодателство има необходимата за целта нормативна база не е от компетентността на КС, а на съдилищата.