Общество

По-малко от една четвърт от новите народни представители са жени

Мъжка работа ли е политиката?

По-малко от една четвърт от новите народни представители са жени

Графика: Европейски парламент в сътрудничество с Kantar

Централната избирателна комисия обяви окончателно кои са имената на всички депутати, които ще влязат в 45-ото Народно събрание. Резултатите вече са обнародвани в Държавен вестник. Знае се и кой е най-възрастният народен представител, който според процедурата ще открие и ръководи първото заседание на новоизбраното Народно събрание. Това е жена – Мика Зайкова от "Има такъв народ". Дотук обаче с гордостта и стремежа за равенство между половете. 

Подробен преглед на списъка с новите депутати показва, че едва 59 от общо 240 са жени или 24,58 %. Отбелязваме минимален растеж, тъй като при досегашния състав на отиващото си 44-то Народно събрание процентът беше едва 23,8. 

Въпреки че жените са по-голямата част от населението (51,6%), в нито един български парламент до момента дори не са достигали 30% от общия брой депутати. В новия не достигат дори до една четвърт. 

Жените в новия български парламент

В битката за депутатско кресло участваха 30 партии и коалиции, а в листите им имаше доста женски имена, но често бяха поставени на неизбираеми места. Бяха пълнеж. Това си личи и от финалния списък на новите народни представители. 

Коалиция "ГЕРБ – СДС": 75 депутати, от които 26 жени

Дълго време ГЕРБ имаше имидж на партия, която дава много възможности на жените, но не са малко и критиките, че дамите в партията на Бойко Борисов са "послушни" и "изпълнителни", като това се цени повече от техния лидер, отколкото управленските им качества. В статистически план общото присъствие на жени в листите достига до 31,25%. От 480 кандидати 150 бяха жени. 26 от тях ще бъдат част от бъдещия парламент, в случай, че не се стигне до нови избори. Ето имената им:

Ивелина Василева, Деница Николова, Славена Точева, Таня Петрова, проф. Любомира Попова, Росица Кирова, Невена Минева, Цвета Караянчева, Михаела Крумова, Ирена Димова, Дани Каназирева, Данка Люртова, Десислава Атанасова, Мария Белова, Даниела Дариткова, Милена Дамянова, Евгения Алексиева, Анна Александрова, Николина Ангелкова и Илияна Жекова.

В списъка влизат и няколко бивши министърки: Десислава Ахладова, Десислава Танева, Петя Аврамова, Деница Сачева, Теменужка Петкова и вицепремиерката Екатерина Захариева.

ПП "Има такъв народ": 51 депутати, от които 10 жени

Все още всички си задаваме въпроса какво ще направи Слави Трифонов от тук нататък, след като партията му се превърна в най-голямата изненада на изборите. От 312 кандидати от листите на ИТН – 93 бяха жени или 29,81%. Едва 10 обаче ще получат място в новия парламент и имената им вече са ясни: Деляна Пешева, Цветелина Георгиева, Галя Бърдарска, Антоанета Стефанова, Теодора Пенева, Ива Митева, Мика Зайкова, Виктория Василева, Живка Железова и Златомира Карагеоргиева-Мостров.

БСП: 43 депутати, от които 7 жени

От всички 472 кандидати – жените в листите на социалистите бяха 139 или 29,45%. Процентът от избраните обаче е много по-малък. Ето кои дами ще бъдат в новото Народно събрание от партията, която в момента има жена за лидер: Весела Лечева, Мая Димитрова, Ирена Анастасова, Петя Цанкова, Веска Ненчева, Вяра Емилова и Корнелия Нинова.

ДПС: 30 депутати, от които 5 жени

Партията с почетен лидер Ахмед Доган също не се различаваше особено като процентно съотношение между мъжете и жените в листите си. От 407 кандидати – 107 бяха жени или 26,28%. В досегашния парламент от ДПС разполагаха с 4 дами от общо 25 народни представители за партията. Процентът се запазва, като сега от 30 депутати, ще имат 5, а именно: Адлен Шевкед, Мукаддес Налбант, Велислава Кръстева, Хатидже Георгиева и Имрен Мехмедова.

Коалиция "Демократична България – Обединение": 27 депутати, от които 7 жени

Признаваме си, от ДБ очаквахме повече. Дори е скандално, че само ВМРО и "Възраждане" имаха по-малко женско присъствие в своите листи. Едва 24,74% от местата в листите на ДБ бяха заети от жени или 96 от 388 кандидати. Често противниците им ги обвиняват за "носители на джендър политика", но истината е, че не виждаме някой сред бъдещите им народни представители, който да е с открита различна сексуална ориентация или да е от малцинствена група.

Ето кои 7 жени ще бъдат част от новото Народно събрание с мандат на ДБ: Стела Николова, Албена Симеонова, Антоанета Цонева, Надежда Йорданова, Цецка Бачкова, Бонка Василева и Катя Панева.

Коалиция "Изправи се! Мутри вън!": 14 депутати, от които 4 жени

Коалицията около Мая Манолова бе дала най-отчетлива възможност за участие на жени в листите за изминалия вече вот. Почти 40% от местата бяха заети от дами (39,5%) – от общо 438 кандидати, 173 бяха жени. Струва си да се отбележи и фактът, че коалицията имаше и една изцяло женска листа – в Монтана – 6 от 6 кандидати там бяха дами.

В крайна сметка в парламента влизат: Татяна Дончева, Мария Капон, Мая Манолова и Валентина Василева.

Жените в световната политика

От скоро САЩ имат своята първа жена вицепрезидент, Европейската комисия се управлява за първи път от жена, струва си да бъде отбелязано женското присъствие в управлението на почти всички скандинавски държави, които същевременно отдавна оглавяват класациите за жизнен стандарт и състояние на демокрацията. Германия си има своята Ангела Меркел, а Нова Зеландия може да се гордее с Джасинда Ардърн.

Още за жените и властта...


Не бива да забравяме, че равноправието между мъжете и жените по отношение на участието им в обществено-политическия живот е нещо, за което са се водили дълги и тежки борби, включително в Европа, и то до не толкова отдавна. Редица европейски държави позволяват на жените да гласуват едва във втората половина на миналия век.

Що се отнася до Европейския парламент, жените остават по-слабо представения пол сред депутатите, но делът им постепенно расте. Новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен поиска половината от еврокомисарите да бъдат жени.

Данните показват, че процентът на жените сред членовете на Европейския парламент неотклонно нараства през годините, макар че все още остава по-нисък от този на мъжете, съобщават от ЕП.

Между 1952 г. и 1979 г. само 31 жени са били членове на ЕП. При първите избори за Европейския парламент през 1979 г. делът на избраните жени е бил 15,2%. Оттогава той се увеличава и е достигнал връх от 40,4% към момента. Делът на жените сред българските представители в ЕП в началото на мандата 2019-2024 г. е 29%.

Делът на жените депутати в ЕП е над средната стойност за света и за националните парламенти в Европейския съюз.

В настоящия френски парламент има рекорден брой жени – 233, което представлява 38,6% от целия му състав. Това се дължи най-вече на успеха на президентската партия на Еманюел Макрон, която си бе поставила за цел да излезе с балансирана по полов признак кандидатска листа. 47% от новоизбраните депутати на "Франция, напред" бяха жени. Така Франция се придвижи рязко напред и в световната класация по брой на жени депутатки, изпреварвайки Германия и Великобритания.

Рекорден брой жени бяха избрани за депутатки и в британския парламент на изборите в края на 2019 г. Така жените заемат 220 места в 650-местната Камара на общините. След предишните избори те бяха 208.

"Повече депутатки е достойно за приветстване, но напредъкът е от 32 процента на едва 34 процента", анализира Сам Сметърс, изпълнителна директорка на групата за защита на правата на жените "Дружество Фосет". "Вместо да се поздравяваме заради този съвсем бавен напредък, нека да поискаме ангажимент от всички политически партии за действие, за да се постигне нужната бърза промяна. Време е за равна власт."

Според защитниците на правата на жените при тези темпове ще са нужни десетилетия за постигане на равно представяне на двата пола в парламента, тоест да бъдат 50 на 50.

 

Жените и "традиционните" ценности в предизборната кампания