ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

По средата

По средата

Имало едно време една душа. Тя се родила в тялото на безпомощно бебе. Каквото и да поискала, трябвало да разчита на една мила жена, която скачала при всеки рев и задоволявала нуждите й до една.

Постепенно душата се научила да управлява по-добре тялото си и скоро лазела, взимала в ръка това, което й харесва, дори успявала така да сигнализира по различни начини, та по-лесно да бъде разбрана. Оказало се, че наоколо е много интересно. И колкото повече виждала, чувала, докосвала, усещала, толкова повече искала да научи за света и всичко, което се случва! Онази мила жена, която наричала себе си „мама”, все още била там – помагала, гушкала, обяснявала, успокоявала, разсмивала.


И
ОТ ГРАДА
18 авг 2022 | Общество

И "Продължаваме промяната" отиват самостоятелно на изборите

„Продължаваме промяната“ ще се яви самостоятелно на изборите на 2 октомври, съобщиха от пресцентъра на партията....

Разбирали се чудесно и животът ставал все по-прекрасен. Всеки ден носел нови усещания, предизвикателства и преживявания. Мама помагала на душата да се обогатява, а тя й се отплащала с любов и незабравими мигове. Страхотна симбиоза.

Постепенно обаче се появили разногласията. Мама вече не задоволявала всяка прищявка, нито се радвала на всичко, което сътвори. „Ама какво става?! – зачудила се душата. – Аз съм си все така импулсивна, любопитна, нетърпелива, откровена и емоционална. Не съм се променила. Би трябвало да се разбираме още по-добре, защото аз съм все по-самостоятелна и все по-ясно изразявам какво искам, мисля и чувствам. Защо тогава мама започна да ми налага ограничения? Да ме спира, предупреждава, да се ядосва на моите откривателства и да се цупи, като не правя това, което тя иска?!...”

Мама също недоумявала: „Ама какво става? Вместо да става по-внимателна и да ме слуша повече, когато я предпазвам и предупреждавам, тя все повече упорства и прави винаги каквото си поиска. Уж комуникираме все по-лесно, а се разбираме все по-трудно?!”

Така известно време се чудели те двете – свободната душа в тяло на дете и нейният пазител – майката. Докато не се погледнали в очите и не осъзнали едно – трябвало да се срещнат по средата! Всяка да направи своята крачка и да научи урока си от другата.

Душата трябвало да разбере, че интересният свят крие и опасности, от които трябва да се научи да се пази; че понякога трябва да отстъпва; че има правила – кои логични и всеобщи, кои по-странно лични, но все с необходимост да се спазват; че всяко действие има последици и някои от тях са доста страшни; че прекрачването на границите невинаги води до свобода; че да кажеш точно това, което мислиш, може понякога да нарани другия; че не всичко, което поискаш, може да се случи тук и сега; че животът не е просто игра... Мама трябвало да разбере, че макар и пълен с опасности, светът е интересен; че понякога трябва да отстъпва; че животът не е списък с универсални правила; че от една грешна стъпка невинаги следва възможно най-страшното последствие; че понякога да прекрачиш границата, означава да достигнеш до свобода; че да кажеш точно това, което мислиш, може да е именно това, което другият иска да чуе; че много от нещата, които поискаш, могат (и даже е добре) да се случат тук и сега; че животът е просто игра...

Моки е майка, която отказва да порасне, макар животът все да се опитва да я направи възрастен и мъдър човек. Педагог, който обожава децата и постоянно обръща посоката на обучение и възпитание. Не може без кафе и книга, приятели и любовни драми.Трудно се въздържа да изрази критичното си мнение и това, често я отвежда пред клавиатурата. Оптимист до глупост, мечтател до наивност, пеперуда по душа.