ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Полицаят не е излязъл, защото... го е било страх" – за агресията срещу ЛГБТИ хората

"Полицаят не е излязъл, защото... го е било страх" – за агресията срещу ЛГБТИ хората

Бургас Прайд  Снимка: Mariam Geladze/Bilitis Foundation

Докато чакаме полиция, фашистите ме заобиколиха и затиснаха срещу стената, започнаха да ми се подиграват и да искат да се снимат с мен и с брошурата. За спомен. Това не им е за пръв път, разбира се.

Миналата година бяха качили моя снимка и снимки на мои приятели и описанието на снимките беше просто цифри... като мишени. Аз бях №1.


Рекордно повишение на газа от 1 август
ОТ ГРАДА
12 авг 2022 | Общество

Рекордно повишение на газа от 1 август

Цената на газа скача с рекордните 60 %, след като Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди увеличението...

Приятелят ми скочи между мен и тях, в резултат на което един от тях (Савин от БНС) започна да ни заплашва да излезем от подлеза, за да "се разберем". Добре че през това време започнаха да се събират други антифашисти и куиър хора. Един от БНС каза, че ако не си тръгнем скоро сами, "ще стане страшно".

В рамките на минути дойдоха около 30 човека от нашите общности. Ефектът беше огромен. Нямаше да им позволим да си раздават брошурите. Нямаше да им позволим да ни наранят. Ние сме по-силни.

Полицията дойде, протоколи се писаха, ходихме и в районното да подадем жалба. Това въобще не искам и да го коментирам, който е подавал жалба знае, че трябва да се бори с полицията, за да приемат жалбата. Нито пък ще коментирам забележките им от типа: "гледай да не се удариш, че ще кажеш, че ние имаме нещо против различните". След два часа жалба имаше.

През това време полицията на място докладва, че "се чуват обиди и от двете страни" и че става въпрос за "скандал". В резултат, те са писали предупредителни протоколи на част от фашистите и на... две момичета от куиър общността.

Произволно избрани не защото са обиждали фашистите, а защото са момичета и са с бръснати глави.

А полицаите в районното ми казаха, че метрополицаят не е излязъл, защото... го е било страх. Този половин час терор се е случвал пред очите на скрития полицай.

Не знам какво да кажа повече, нито какво да апелирам. Ежедневно вече има атаки по ЛГБТИ мероприятия и хора. Ежедневно ни заплашват, преследват, обсаждат и излагат на показ. С имената ни, с адресите на куиър пространствата, с омразната си пропаганда. Последните седмици виждаме, че атаките срещу куиър хората ескалираха като никога досега. Не мълчете и не стойте безучастно. Направете нещо, преди да убият някого от нас. Не само във Фейсбук и не само днес. Полицията няма да ни опази. Ние частна охрана не можем да си позволим. Време е за организирана антифашистка съпротива и противопоставяне на омразата с телата ни."

Така завършва разказът на С.Т. – с призив, от който на по-чувствителните хора ни се свива и стомаха и направо душичката. Защото, когато има открита омраза срещу определени групи хора, това е проблем за цялото общество. Това красноречиво е описано от един от най-известните в Германия противници на нацизма, богословът Мартин Нимьолер:

"Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.

Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори."

 

Британската ЛГБТ+ армия

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...