За психологията на протестите е написано много. Но малко е казано за езика на противниците на протестите, за определенията, които те дават на тези, които не се страхуват да излязат по площадите и да заявяват гражданската си позиция. Интересно е, че тези, които осъждат протестите, никога не спазват елементарно ниво на езикова култура. Което оставя едно неприятно чувство за политическото говорене у нас. И не е в услуга на политиците, за които и без това общественото мнение не е особено високо.
Вчера у нас за пореден път политик избухна от ефира на национална медия. Депутатът и зам.-председател на "Обединени патриоти" и зам.-председател на НФСБ Валентин Касабов нарече протестиращите "стадо", "гащници","тълпа, която насилва майки и деца", "платени от Дубай". Според политика било "крайно време собственикът, овчарят да размаха тоягата и да вкара стадото в кошарата".
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пък е този, който очевидно задава тона на партията си в изказванията за протестиращите, като още през юли се изказа дълго и обяснително какви хора се събират на протестите (според него): "На протестите виждам няколко групи. На първо място това са партийните групички – леви, десни, всякакви. Другата група са хората, които се управляват от Дубай – ултраси с наркотици по джобовете. Третата група са недоволни от живота си, или т. нар. лузъри (looser) – хора, които търсят виновник за своите неудачи в личния живот. Четвъртата група са студентите, които са дошли в България, защото университетите на Запад са затворени. Искат да покажат някаква политическа активност, да си направят няколко селфита и да ги пратят на техните колеги".
Преди дни областният управител на Софийска област Илиан Тодоров използва профила си във Фейсбук, за да нарече протестиращите "изроди", "злобни и яростни гадове" и "развилняла се алкохолизирана тълпа". Разбира се, протестите са шарени – в тях има и "млади, умни и красиви", както нарече протестиращите през 2013 писателят Георги Господинов. Има и такива, които по някакъв начин са част от маргиналиите. Но общото между всички нас, българите, е това, че сме граждани – и независимо от социалния ни статус, политически пристрастия и професии, имаме правото да показваме неодобрението си към властта. Но властта – политиците в нея, трябва да се научат на политическо говорене, защото е недопустимо да превръщат изказванията си в език на омразата.
Както се оказва, не само политиците в България квалифицират ненужно грубо и обидно протестиращите. В Беларус прeзидeнтът Aлeкcaндър Лукaшeнкo oпиcвa учacтницитe в прoтecтите cрeщу cпoрния прeзидeнтcки вoт кaтo "oвцe, кoитo ca кoнтрoлирaни oт чужбинa". Лукашенко е категоричен, че част от протестиращите са били "купени", а други са се подвели по тях. За него Европа и САЩ дърпат конците на протестите, като подготвят "нашествие". Лукашенко неведнъж от началото на протестите в Минск е заявявал, че протестиращите са платени, като дори си позволява да ги заплашва: "Понякога парите се печелят и на улицата, но това няма да продължи дълго".
Политическият език в страните от Източна Европа все по-често е език на омразата, на агресията, а не език на разума, на компромиса, на позицията. Но не трябва да се забравя, че политиците са овластени именно от гражданите, а гражданите днес са на улицата. Утре ще са в избирателните секции. И отново ще дадат гласовете си за политиците.
