Медийното внимание, насочено към диктатурата на беларуския президент Александър Лукашенко и последвалите протести, измества фокуса от сходни проблеми в други страни. Такава например е Полша, в която преизбран за президент бе Анджей Дуда, често определян като заплаха за демокрацията заради своите крайни консервативни възгледи, хомофобски прояви и наложената от него медийна цензура. Тези фактори са причина за потискането на либерализма в страната, но и не само. Полското общество тепърва ще трябва да се сблъсква с проблемите на настоящата идеология именно поради факта, че от мандата на Дуда е изтекъл само месец.
Поредното предизвикателство пред нацията се оказва новият дневен ред за есента на управляващата партия „Право и справедливост“ (ПиС). Основните проблемни области на новата стратегия са вече добре познати. Те включват в себе си атаки над независимите медии, които съвпадат и със скорошни прояви на вербална агресия, упражнявана от лица на ПиС спрямо представители на сексуалните малцинства. Вербалният тормоз спрямо малцинствените групи е предпочитан от партията ход за спечелване на почитатели. Именно той е в основата на демонстрации в подкрепа на човешките права. В защита на правата се обявиха гражданите и след оттеглянето от Истанбулската конвенция. Повод за напрежение беше също и арестът на ЛГБТ-активист, който вместо до диалог, доведе до още по-жестоки арести на други лица. Подкрепа за това общество показаха и законодатели, облечени в дрехи с цветовете на дъгата.
И на фона на тази нелицеприятна за човечеството картина идва една доста изненадваща реакция на преизбрания президент. Въпреки всеизвестната политика срещу ЛГБТ-групите, която води, Дуда поднесе своите извинения в края на кампанията си. Думите му бяха: „Ако някой се е почувствал обиден от думите или действията ми не само по време на кампанията, а и през изминалите пет години, моля да приеме моите извинения“.
Но защо президентът прави подобна стъпка, след като основен стълб на предизборната кампания бяха нападките над различни социални групи и в частност сексуалните малцинства? Също така не бе излъчен дори един независим репортаж по държавната телевизия за либералния опозиционен кандидат Рафал Тшасковски, който е и кмет на Варшава. Вместо това опонентът на Дуда бе дехуманизиран в медийното полезрение.
Извинението би могло да бъде разгледано двустранно. От една страна, политически анализатори са на мнение, че по този начин Анджей Дуда поставя началото на радикални обществени промени, чрез които да заличи поляризацията между социалните групи в Полша. А други подкрепят пред The Guardian коренно различна теза, която звучи доста по-правдоподобно на фона на праволинейната консервативна политика на Дуда. Според тях думите на полския президент носят не толкова духа на Ганди, а на Оскар Уайлд, според когото „прошката уязвява враговете най-силно“.
Съгласно втората теза речта на Дуда е сцена от дълго разигравана политическа пиеса, която датира още от 2015 г. Неин режисьор е лидерът и съосновател на ПиС Ярослав Качински. И откакто политическата постановка е факт, проблемите за демокрацията също намират своето място. Първата и най-важна индикация са словесните изблици в медиите спрямо бежанците и хората с различна сексуалност, които продължават и до настоящия момент. Затова се твърди, че молбата за прошка на Дуда е индикация за несериозността на думите и действията преди изборната кампания. За сметка на това извинението е нещото, което заслужава сериозно внимание, тъй като съчетава в себе си популизъм и усет за умело създаване на журналистически сензации и забава.
Има и още...
Всъщност подходът е добре познат и при други лидери като Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган. Чрез него телевизионните студия се превръщат във вече споменатата театрална сцена, където политиците се стремят да привлекат и задържат публичното внимание, за да бъдат популярност. Същият феномен прекрасно резонира във фразата „хляб и зрелища“, която сме свикнали да употребяваме ежедневно дори по отношение на българската политика.
Тъкмо образът на забавен шоумен се превръща и в повод за гласуване за обществените маси. Примерите за това могат да започнат със забавните прояви на Бил Клинтън и Владимир Зеленски и отново да акостират на българска територия, където кандидат за лидер като Слави Трифонов разчита на високи изборни проценти именно заради славата си на успешен шоумен. И докато в минали периоди от развитието на човечеството забавното поднасяне на нечий образ гарантира усещане за близост и човечност, то днес ситуацията не е такава. Защото се намесва популизмът, който остава прикрит в сянката на забавния и близък до обикновения гражданин политик. А веднъж попаднали във властта, подобни „политици шоумени“ създават солидни партийни структури, допълнително подсилени от общественото доверие посредством социалните мрежи. Докато завоалираният зад забава популизъм доведе до последици като насаждането на страх, омраза и разделение.
В тази връзка стратегията на ПиС е класика в жанра на „популистейнмънта“ (съчетанието на шоубизнеса с политиката и популизма). Тя намира успешно приложение в партията чрез разпространението на слухове като тези, че опозицията ще премахне помощите за деца или пък в демонизирането на групи като хомосексуалните, германците, бежанците и дори евреите. Веднъж разпространен, слухът преминава през две фази: първата е на крайното отрицание, а втората – на разкаянието и призивите за обществена консолидация и толерантност. Точно както се случи и с нападките над ЛГБТ-групите от последните дни. Сякаш популистите са наясно, че стимулирането на пасивните граждани с допамин ще доведе до добри резултати.
Последствията от управления като тези могат да бъдат преодолени чрез редица действия. Ако отново приемем, че популизмът е театър, разиграван от „допаминови политици“, то либералните демократи трябва да предложат убедителна алтернативна постановка. Просто защото окачествяването на популистите като „фашисти“ и „авторитарни владетели“ вече не впечатлява избирателите. Търсени са и позитивни слогани като „Нова солидарност“ на опозиционния полски кандидат-президент Тшасковски. Преднина за либералните демократи може да се получи и чрез употребата на емоциите. Тя не е недопустима, стига да означава трансформация, а не манипулация. Трансформация на страха в смелост, на обезверяването в надежди, подкрепени от факти и на раздразнението в креативност. Сякаш протестна България също може да научи много от стъпки като тези в желанието си да рестартира управлението и в навечерието на поредните избори.
