Общество

Последното печатно издание

Newsweek – Last Print Issue – December 31, 2012 Това пише на списанието, което чета в момента. За последен път. Отдавна вече не съм редовен читател на Newsweek – и очевидно не съм само аз, иначе списанието нямаше да спре да излиза в този си вид. За последните двайсетина години аудиторията му е намаляла наполовина - от почти четири милиона читатели, на милион и половина. Някъде там, в онази голяма бройка, бях и аз. Имам стари броеве в архива си със списания, които пазя за сина си. Някои от тях са от седмиците около раждането му, за да знае какъв е бил светът тогава.

Последното печатно издание

Newsweek – Last Print Issue – December 31, 2012

Това пише на списанието, което чета в момента. За последен път.

Отдавна вече не съм редовен читател на Newsweekи очевидно не съм само аз, иначе списанието нямаше да спре да излиза в този си вид. За последните двайсетина години аудиторията му е намаляла наполовина - от почти четири милиона читатели, на милион и половина. Някъде там, в онази голяма бройка, бях и аз. Имам стари броеве в архива си със списания, които пазя за сина си. Някои от тях са от седмиците около раждането му, за да знае какъв е бил светът тогава. Други са посветени на личности и събития, за които Newsweek е разказал по начин, който си струва да се помни и препрочита – като учебник по история. Аферата „Моника Люински“, смъртта на принцеса Даяна, на папа Йоан Павел II, на Джон Кенеди Младши… Предсказанията на списанието за света след 9/11, за храната, науката, компютрите и комуникацията във времето, което идва. Предсказания, които са колкото страшни, толкова и смешни само след няколко години.

Не мога да приема със същото чувство дигиталното издание. Печатното е абсолютно различно. Очакването още от корицата – създадена именно, за да създава очаквания; прелистването през първата реклама – винаги на Rolex, през всичките 80 години на списанието досега; ръцете ми, изцапани с мастило, когато се зачета в нещо интересно за по-дълго и те залепнат за гланцовите страници; нетърпеливото преглеждане към края дали има статия от любимия ми Дейвид Ансен – кинокритик в списанието в продължение на 29 години и първият журналист, когото научих по име; прочитането до средата на някой текст, после връщане пак, прелистването напред-назад, просто от удоволствие и любопитство да видя още колко има; и най-важното – събрана една седмица от света между две корици, точно сега, точно в този момент. Това дигиталните списания никога няма да ни дадат.

Ето затова ми е мъчно за Newsweek. И се надявам, че тази е последната година, в която се сбогувам с някое от любимите си списания. Купете си за спомен последния печатен Newsweek – един цял свят, събран между две корици…