Последното голямо събитие беше участиетото на няколко българи в мисията на Елон Мъск - Space X. Но с това далеч не се изчерпват постиженията на българската космонавтика, застанала редом до водещите сили в областта в лицето на Русия и САЩ. Ето какви висоти сме достигнали по пътя на своето космическо развитие.
Виден Табаков – българинът в НАСА
В сенките на космическите програми остава личността Виден Табаков. През 1948 г. емигрира в Аржентина. Там участва в разработването на свръхзвуков самолет. През 1958 г. става професор по космическо инженерство в Универститета в Синсинати, САЩ. По-късно е съветник и изпълнител към НАСА. Емиграцията по време на социализма става причина за издаването на смъртна присъда. Завръщането му на българска територия е невъзможно.
В края на 30-те години на XX век учи в Прага, но Втората световна война обаче осуетява плановете му. Докато Вернер фон Браун го открива и настоява да бъде негов научен ръководител. Следва преместване в немския университет. В Берлин завършва аеронавтика. Спасение след войната намира в Аржентина, тъй като в България е обявен за невъзвращенец. Политическата обстановка в Германия не му позволява той да живее и там.
Като част от екипа на НАСА взема участие в опитите за изстрелване на ракетите „Сатурн“ и създаването на космически кораб по програмата „Аполо“. Може да се стигне до заключението, че Табаков е един от българите, сбъднали американската мечта. Това е така, защото на него се дължи голяма част от успеха на „Аполо 11“.
Първите опити за създаване на ракети по програмата, изпратила първия човек на Луната, са неуспешни. Когато ракетите е трябвало да бъдат изстреляни, те се стапяли от високата температура. Когато Табаков се присъединява към екипа на Фон Браун, успехите вече са факт. Българинът е измислил сплав, която не се топи. Това води до произнасянето на прочутата фраза на Армстронг. През 1992 г. е отменена смъртната присъда на Табаков и той се завръща в България.
Има и още...
Драго Петков
Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...