Преди 105 години се е състояла първата прожекция на първия български игрален филм, който е „Българан е галант". Времето обаче променя не само хората, но и киносалоните. И макар днес да сме привикнали на огромните екрани в моловете, където аз лично не ходя, за мое и за щастие на истинските кинолюбители, в столицата са останали няколко места, където можем да ходим на кино, а не на пуканки. Едно такова място е Домът на киното, а другото, което свързвам и с моето детство, е кино „Влайкова“. За жалост, именно второто, което е и най-старото действащо кино у нас, днес има спешна нужда от нашата подкрепа, за да оцелее.
Научих за инициативата за закупуване на нов прожекционен апарат (за да може киното да продължи да функционира) от мои приятели в социалните мрежи, които са артисти, творци, личности, пряко свързани със света на киноизкуството.
„Тук съм гледал като дете Чаплин и други! Тук се е прожектирал и филмът "Рицар без броня", в който участвах преди 55 години. Това кино носи емблемата на българския кинопоказ! Много го обичам и затова с голямо удоволствие се опитвам да му помогна!", споделя актьорът Олег Ковачев, когото всички помним като рицаря без броня.
„Това е кино "Влайкова" – най-старият киносалон в София! Нуждае се спешно от нов прожекционен апарат“, казва актьорът Юлиан Вергов, а Стефка Янорова емоционално допълва думите му: „За да имаме повече светлина в душите ни, трябва повече изкуство, затова нека всички съдействаме кино "Влайкова" да има по-добро осветление, за да могат да се случват светли неща на това място!".
Последният филм, който гледах в това мое любимо кино, беше „Дамасцена" – по сценарий на Мария Лалева. Брилянтна игра на Веселин Плачков (чест и почитания и за страхотния Любо Чаталов, разбира се), прекрасно перо на Мария Лалева, чувствена музика на Румен Бояджиев-син. В киносалона имаше само около 20 души и аз се запитах тогава – от шумна реклама ли се нуждае драгият зрител, за да отиде на качествено кино? Или предпочита екшън герои от телевизора в събота вечер? И къде се изгуби критерият ни за ширпотреба и уникалност?
Да, продавачът на билети в кино „Влайкова" не е усмихната девойка в рекламна униформа, той е стар и с гъсти бели мустаци. В ръцете му има бурканче от бебешко пюре, в което държи левчетата за ресто. И носи омачкан зеленикав каскет. Но продава билети за кино, а не за пуканки.
Впрочем всичко в тези стари кина привлича именно с атмосферата – фоайето е скромно кафене, където можеш да се стоплиш с чай и да размениш книги, да погледаш нощните хора на София, да приседнеш на стар дървен стол или протрита кожена кушетка, докато четеш програмата на „Киномания" под платнен лампион, излъчващ мека, топла светлина.
„Има ли още желаещи за филма?", пита старият продавач на билети с белия мустак и след това отваря вратите към едно друго измерение. В такива кина входът и изходът са през една и съща врата. Няма светещи стъпала, няма екстри. Има кино. В салона е студено, едно одеяло щеше да ми дойде добре. Но има кино. И това ми е напълно достатъчно...
„Ако не чувате звука, това е защото има технически проблеми с това кино. Затова ви моля, ако наистина искате да гледате качествено, студийно кино, поетично, странно, и не толкова тъпанарско, като всичко друго, помогнете на кино "Влайкова", призовава ни Теди Москов.
„Апаратът струва над 70 хиляди лева. Събираме пари от месец и половина, събрахме вече около 36 хиляди, което е голяма благодарност към зрителите! Преди няколко дни се качи един възрастен човек, който едва качи стълбите и пусна 4 лева на стотинки в урната, което означава, че сигурно в джоба си има 10“, продължава емоционалния си разказ Олег Ковачев.
В момента филмите се излъчват от малка прожекционна машина. А купуването на модерна е непосилно. Начините да помогнем ще откриете във Facebook страницата на кино „Влайкова”. Освен ако не държите повече на пуканките... Иска ми се да не е така.
