ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Празникът, към който изпитвам досада...

Празникът, към който изпитвам досада...

Когато на 8 март 1857 година в Ню Йорк работещите в шивашките и текстилни предприятия жени излизат на протестно шествие срещу тежките условия на труд и мизерното заплащане, в пъти по-ниско от това на мъжете, едва ли подозират как този епизод от движението на борещите се за равноправие ще бъде превърнат в празник, към който мнозина подобно на мен изпитват ако не откровена неприязън, то поне досада.

Международният ден на жената, в който светът признава икономическите, политическите и обществени постижения на жените, в България за съжаление е помрачен от изкривения начин на употребата му в недалечното ни минало. Времето, в което различните предприятия и организации закупуваха огромно количество карамфили, на някои места към тези цветя се прибавяха разни смехотворни подаръци от типа на кърпи за лице, носещи звучното и разсмиващо име пешкир... Пристигащите на работното или на мястото, на което учат дами (е, не, по онова време – другарки), поиздокарани и неловко усмихнати, биваха посрещани на входа от някои от членовете на партийните, профсъюзни и прочее организации. Натикваха в ръцете им карамфила, съответно пешкира и... И започваше едно черпене с алкохол... за здраве! Някъде около обяд улиците на града се изпълваха с “освободените” от работа жени, понесли “служебното” цвете към дома, където според това дали имат или не деца трябваше да се позавъртят и да подготвят нещо и за домочадието, и за тържеството в детската градина, училището, а после – за банкет... Все изключително “забавни” и “зареждащи с положителни емоции” преживявания.След толкова десетилетия все още покрай тази дата си припомням учудването и въпроса на дъщеря ми към “другарката” от детската градина. В стихотворението, което трябваше да научи за “празника на мама”, поантата бе зашеметяващото и притеснително за детето откритие, че... има и друга майка на име БКП! Прекрасното ми малко момиче бе задало въпрос: “Как, моята майка не се казва така? Тя се казва Селина!” Извикаха ме на среща с директорката и прочее... Е, аз тогава бях боец и не се дадох, но...

Но ето един от многото примери как сме в състояние да съсипем иначе стойностни неща: искреността на децата, правата на жените, които все още не са това, което трябва да бъдат, уважението...

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...