Общество

Празникът, към който изпитвам досада...

Международният ден на жената, в който светът признава икономическите, политическите и обществени постижения на жените, в България за съжаление е помрачен от изкривения начин на употребата му в недалечното ни минало.

Празникът, към който изпитвам досада...

Когато на 8 март 1857 година в Ню Йорк работещите в шивашките и текстилни предприятия жени излизат на протестно шествие срещу тежките условия на труд и мизерното заплащане, в пъти по-ниско от това на мъжете, едва ли подозират как този епизод от движението на борещите се за равноправие ще бъде превърнат в празник, към който мнозина подобно на мен изпитват ако не откровена неприязън, то поне досада.

Международният ден на жената, в който светът признава икономическите, политическите и обществени постижения на жените, в България за съжаление е помрачен от изкривения начин на употребата му в недалечното ни минало. Времето, в което различните предприятия и организации закупуваха огромно количество карамфили, на някои места към тези цветя се прибавяха разни смехотворни подаръци от типа на кърпи за лице, носещи звучното и разсмиващо име пешкир... Пристигащите на работното или на мястото, на което учат дами (е, не, по онова време – другарки), поиздокарани и неловко усмихнати, биваха посрещани на входа от някои от членовете на партийните, профсъюзни и прочее организации. Натикваха в ръцете им карамфила, съответно пешкира и... И започваше едно черпене с алкохол... за здраве! Някъде около обяд улиците на града се изпълваха с “освободените” от работа жени, понесли “служебното” цвете към дома, където според това дали имат или не деца трябваше да се позавъртят и да подготвят нещо и за домочадието, и за тържеството в детската градина, училището, а после – за банкет... Все изключително “забавни” и “зареждащи с положителни емоции” преживявания.[[more]]След толкова десетилетия все още покрай тази дата си припомням учудването и въпроса на дъщеря ми към “другарката” от детската градина. В стихотворението, което трябваше да научи за “празника на мама”, поантата бе зашеметяващото и притеснително за детето откритие, че... има и друга майка на име БКП! Прекрасното ми малко момиче бе задало въпрос: “Как, моята майка не се казва така? Тя се казва Селина!” Извикаха ме на среща с директорката и прочее... Е, аз тогава бях боец и не се дадох, но...

Но ето един от многото примери как сме в състояние да съсипем иначе стойностни неща: искреността на децата, правата на жените, които все още не са това, което трябва да бъдат, уважението...