ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Представете си, че се събуждате в днешния свят, след като известно време ви е нямало...

Представете си, че се събуждате в днешния свят,  след като известно време ви е нямало...

Момчил Николов е автор на книгите"Hash Oil", "Горният етаж", "Кръглата риба", "Машини за любов", "Последната територия", "Чекмо" и др. Текстът е писан в началото на април и се публикува с любезното съдействие на автора. Публикуван е и в новия брой на "Литературен вестник".

***

На 26 март 2020 година в спортните издания – а и в някои други – се появи новината, че футболистът на Аякс Абделак Нури се е събудил от комата, в която се намира близо три години. Той не е съвсем добре, разбира се, не е напълно излекуван, вероятно никога няма и да бъде, според специалистите, потърсени за коментар. Но все пак, събуждането му е почти чудо, донякъде необяснимо: той комуникира с вежди, усмихва се, оригва се. Дори гледа футбол по телевизията и, според брат му, това му харесва. Впрочем да оставим Нури на мира, той си има достатъчно проблеми, пожелавам му от сърце да се справи с тях колкото се може по-скоро и по-добре. Да го кажем така: новината ме впечатли,

опитах да си представя как бих се почувствал аз, ако ми се случи да се събудя в днешния свят, след като съм отсъствал по някаква основателна причина известно време от него.

Дали, ако примерно бях футболист като Нури, бих могъл да осмисля факта, че най-актуалното футболно първенство в момента – поне в Европа – е това на Беларус? Защото футболът просто е спрял навсякъде другаде и хората се вълнуват от резултатите на БАТЕ Борисов и Динамо Минск; впрочем нелоши отбори, предвид обстоятелствата. Европейско по футбол няма да има. Евровизия – тоже. Даже и Олимпиада няма да има.

Няма да има каквото и да е – всичко е отменено, отложено, ликвидирано.

Границите са затворени, самолетите не летят, наземният транспорт е парализиран, туризъм не съществува, свободното придвижване е невъзможно. Цели индустрии са закрити, конвейрите са спрели, в заводите е тихо като в морга, моргите не могат да поемат прииждащите трупове, те намират временно убежище върху ледени пързалки; зимните спортове също са замразени за неизвестен период от време. Както и всичко това, което в зависимост от някои специфики на производството и употребата наричаме развлекателен бизнес или култура. Кината и театрите са затворени, концертните зали и те.

Мадона пее в банята си, популярни певци се снимат по анцузи пред роялите си и излъчват позитивни послания.

Папата изнася литургия пред празна зала, и това не звучи като нонсенс. Това, че в Италия издигат руски флаг и пеят руския химн – също; междувременно военни камиони изнасят ковчези от Бергамо. Ковчези. В "Али Експрес" има оферти за ковчези. Излизат произволно, между офертите за стикове за голф и предпазни маски със специален дизайн, подходящ за деца на възраст между 1 и 4 години.

Маски. Хората ходят с маски. Трудно се намират, някои преминават към собствено производство. Лесно е – от един сутиен стават две.

В Банкок американци конфискуват 200 000 бройки, платени от Германия, прибират им ги от летището, нужни са на Америка. Президентът Тръмп е казал, че следващите седмици в Америка ще има смърт, много смърт. Тръмп е президент на Съединените американски щати. Really? А Великобритания не е в Европейския съюз. Брекзит. Exit.

На изхода на населените места има КПП-та. No Exit.

Градовете изглеждат като поразени от неутронна бомба – непокътнати, фасадите на сградите говорят за развити цивилизации, но животът отсъства.

Животът се е скрил, пренесъл се е във виртуалните селения, където световната конспирация вече е победила. Китаец яде живи мишки с вилица, 20 хиляди американци тихомълком превземат Европа. Чипове, 5G, шестата раса, седемте смъртни гряха. Пийте ракия. Ресторантите не работят, баровете не работят, нощните клубове не работят. Stay Home, Пиринско и Porno hub. Фитнес зали, спа центрове, молове, салони за красота – затворени са.

Не сме красиви. Не сме щастливи. Не сме безсмъртни.


Осем. 8 PM, непознат човек с военна униформа уморено съобщава цифри. Заразени, умрели. Положението е извънредно, но ще става по-страшно, обещава, врагът е яростен и безмилостен. Трудно е да не му повярваш. Звучи като истина. Изглежда като истина. Значи е истина.

Ако преди няколко месеца бях описал тази истина в книга, щеше да се получи нелоша дистопия. Днес не е нужно. Дистопията е тук. Включете телевизора. Изключете звука. Пуснете си саундтрак на Анджело Бадаламенти. Гледайте филма. И не се опитвайте да си представите следващия епизод. Вероятно ще е изненадващ. Толкова, колкото първенството на Беларус по световните спортни канали, или историята за излязъл от няколкогодишна кома футболист.

 

The Mean World Syndrom, или как да не полудееш от глупост