Общество

Приел-предал: нов министър, стари политики

Да очакваме ли нещо от новия министър на образованието

Приел-предал: нов министър, стари политики

Хаосът е неразривна част от българската образователна система през последните години, а пандемията само задълбочи вече съществуващия проблем. Със смяната на правителството въпросителните са все повече, а единственият категоричен отговор, който са получили учениците досега, е дали ще могат да се проведат абитуриентските им балове. На изпроводяк здравният министър от кабинета „Борисов 3“ д-р Костадин Ангелов им позволи да отпразнуват завършването си, макар все още да не е ясно дали и как точно ще се осъществи то. Какво да очакваме от МОН?

Приел – предал

Преди дни клетва положи вторият служебен кабинет на президента Румен Радев. И докато в няколко министерства започнаха драстични промени още на следващия ден, то в МОН нещата си останаха по старому. Красимир Вълчев предаде поста на служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков, който заяви че

„няма да има никакви резки промени в политиките, които води Министерството на образованието и науката и ще работим в режим на пълна прозрачност и публичност в решенията, които вземаме“.

Припомняме, че Денков сяда в министерското кресло на МОН за втори път – той заемаше тази позиция и по време на първото служебно правителство на президента.

Той поясни и че държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване ще протекат по начина, по който са планирани и по който са подготвени от досегашния екип на министерството. „Няма да променяме нищо, защото времето е много кратко и системата трябва да знае, че нещата ще се случат така, както са подготвени“, отбеляза служебният министър.

Нещо повече – докато в някои други министерства се разменяха остри реплики между старите и новите министри, Денков благодари на Вълчев и на неговия екип, защото според него през последните четири години се виждал напредък във всички основни области, за които отговаря МОН – училищното образование, висшето образование, науката.“ Във всяка от тези области екипът може да се гордее с това, което е постигнато“, заяви служебният министър. Накрая двамата тържествено удариха училищния звънец с който символично си пожелаха късмет. Образованието на децата обаче не се случва с късмет, а с план.

На образователния фронт нищо ново

През следващата седмица очакваме служебният министър да обяви приоритетите на МОН, както и екипа, с който ще ги изпълнява. Той каза, че има няколко задачи, по които може да се ускори напредъкът, те са важни и са свързани със следващите периоди на финансиране, но все още не е ясно кои са те.

Продължава на следващата страница...


В духа на изказването си от церемонията, служебният министър явно наистина не планира да осъществи промени в министерството, макар те да са от жизнена важност. В петък от МОН излязоха с позиция по повод вълната от призиви за отлагане на външното оценяване. Министерството обяви, че провеждането на национално външно оценяване в края на Х клас е задължително според Закона за предучилищното и училищното образование.

„Отлагането му за определена учебна година може да стане само с решение на Народното събрание, както се случи през миналата учебна 2019-2020 г. В настоящата ситуация обаче това не е възможно, защото няма действащ парламент“, посочва МОН.

„Форматът на изпитите е заложен в държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците през 2016 г. А още преди началото на настоящата учебна година, с цел прозрачност и предвидимост, моделите на НВО бяха оповестени на сайта на МОН“, гласи още позицията. Или с други думи – било е ясно, че ще има външно оценяване още от началото на годината, а пандемията, неразбориите с дистанционното обучение, хаотичното отваряне и затваряне на училищата и пропуснатият материал изглежда нямат значение, защото служебното правителство няма правомощията да промени случващото се.

Според конституцията служебният кабинет има една основна задача – да реализира предсрочните избори. В неговите правомощия е да разрешава текущи належащи въпроси и има почти същите функции като редовния кабинет. Само че няма действащ парламент, който да прави законодателни промени и да актуализира държавния бюджет. На теория могат да се вземат и дългосрочни решения за вътрешната и външна политика на страната, но те лесно могат да бъдат отменени от следващия парламент. Затова и не можем да очакваме съществени промени в МОН, колкото и да ни се иска.

Външно о(без)ценяване

„През тази учебна година няма основание изпитите да бъдат отменени или включеният в тях учебен материал да бъде съкратен, защото образователният процес не беше прекъсван, а броят на реално взетите учебни часове дори е по-голям от предишни години, когато имаше грипни ваканции и екскурзии. Макар и обучението от разстояние в електронна среда да не може да замести изцяло присъствените занятия, бяха създадени условия учениците да придобият необходимите знания и ключови компетентности“, смята от министерството.

Съюзът на работодателите в системата на народната просвета също настоява да не се правят никакви промени в образователния процес до края на учебната година. А  външното оценяване е от съществена важност, защото с него с тези резултати  учениците от обединените училища кандидатстват за местата от допълнителния план-прием за продължаване на образованието си във втори гимназиален етап. Външното оценяване се използва и като метод за оценяване на учителите, установяват се пропуските в знанията на техните възпитаници и служи за индикатор на цялостното състояние на образованието, защото по него се измерват училищата, областите, та дори държавите.

Продължава на следващата страница...


Дистанционното обучение бе съпроводено с огромен хаос и пропуски в образователния процес, които трудно ще бъдат компенсирани. Националното външно оценяване  измерва придобитите умения в рамките на целия първи гимназиален етап. Ето защо евентуалните пропуски, които в случая не са по вина на учениците, могат да повлияят негативно на самите тях.

Covid образование

От 10 май в класните стаи се завърнаха едновременно по пет випуска от прогимназиален и гимназиален етап, вместо досегашните три. Към учениците от 5., 9. и 12. клас в училище се връщат и тези от 6. и 11. клас. Неизвестните около организацията на матурите все още са актуални.

Стана ясно, че те ще се състоят  – 49 373 ученици са заявили, че ще участват на задължителния ДЗИ по БЕЛ, който е насрочен за 19 май. На 21 пък май ще се проведе изпитът по втори предмет, за който заявление са подали 36 048 ученици. Вместо по предмет по избор 13 066 зрелостници ще се явят на държавни изпити за придобиване степен на професионална квалификация. Ако някой от учениците е болен, ще трябва да се яви отново през август-септември.

„Към настоящия момент учениците, които са контактни с лица, болни от коронавирус, съответно карантинирани, могат да се явят на ДЗИ, след като представят отрицателен PCR тест и да бъдат в самостоятелни зали до 5 души“, заяви пред bTV Ваня Кастрева, началник на Регионалното управление по образованието в София. И докато зрелостниците могат да положат матурата по-късно срещу негативен резултат за коронавирус, седмокласниците нямат тази възможност и все още не е ясно какво би се случило с онези от тях, които не могат да присъстват на изпитите си.

Директори и преподаватели пък изразяват притесненията си относно това дали изпитите ще могат да се проведат без рискове за здравето и дали квесторите на учениците, били в контакт със заразен, ще носят защитно облекло.

Междувременно Висшите учебни заведения поискаха да поемат нещата в свои ръце и сами да решават дали студентите им да се връщат в аудиториите за присъствено обучение. Това стана ясно от брифинга след среща между председателя на Съвета на ректорите проф. Атанас Герджиков и служебния образователен министър. Подобен подход обаче не може да бъде приложен за учениците, защото те нямат подготовката и гъвкавостта на студентите. Все още не е ясно и как точно ще приключи учебната година. И ако в училище всеки въпрос има своя точен и ясен отговор, то въпросите пред МОН са съпроводени с мълчание и неяснота, за които децата в училище биха получили слаби оценки.

 

Учителят Антон Чолаков: Изпитите тази година трябва да бъдат отменени