Общество

Чепеларе - новото Банско?

За десетдневния ми престой там чудесните писти на Чепеларе стояха празни. И то при условие, че картата за деня е 35 лв. (!)

Чепеларе - новото Банско?

Преди седмици във фейсбук попаднах на Акция „Картофи“, която имаше за цел да помогне на жителите на родопското село Кръстава да видят смисъл в производството на картофи, наместо да се съгласяват край селото им да се отвори мина за добив на волфрам. За три дни около 500 софиянци изкупиха почти 6 тона родопски картофи. С което доказаха, че първо – пазар за местно производство има, второ – каузата е по-важна от цената на килограм, трето – ако сме солидарни, можем да постигнем много.[[quote:0]]Сега ще ви разкажа за Чепеларе – малък родопски градец, на 140 км от Кръстава. С около 5000 жители, препитаващи се основно покрай завода за ски на Amer Sports. Сравнително малка част от населението се занимава с туризъм, въпреки страхотните условия, особено през зимата, когато функционира зимният комплекс Мечи чал, с най-дългата писта у нас.

За десетдневния ми престой там чудесните писти на Чепеларе стояха празни с изключение на дългия уикенд покрай националния празник. И то при условие, че картата за деня е 35 лв. (!), а ако няма да карате цял ден, имате чудесната възможност да си купите полудневна карта за преди обяд или полудневна карта за след обяд. За деца под 7-годишна възраст не се плаща. Хората, обслужващи лифта, са от мили по-мили, на втория ден вече ни познаваха и ни поздравяваха сърдечно. Когато времето беше лошо, ни казаха, че може да си презаверим картите за следващия ден. Представям си как звучи това на всички скиори, за които големите курорти като Банско и Боровец отдавна са символ на скъпотия и тъпотия. Невероятно. Точно както си е.

Всички местни, с които разговарях, се оплакваха, че едва свързват двата края и че положението е много тежко. В кафенетата горе на върха съдържателите се оплакваха от липса на оборот, гардеробите бяха празни. Ски-учителите се оплакваха от слуховете за предстоящо свързване на Мечи чал с пистите на Пампорово, което ще е пагубно за местния малък бизнес. Тогава и картите няма да са на тези цени – това е повече от ясно.

А за какви хора става дума? За такива, каквито бих искала да срещам всеки ден през живота си - сърцати, добросърдечни, открити. Само ще ви кажа, че на 3-ти март няколко десетки жители на градчето изкачиха върха пеша и с гайди, знамена и родопски песни отбелязаха националния празник. Как хора, които в последно време почти нямат повод за това, таят обич и благодарност към родината си, за мен остава загадка...

Защо не ходим на ски на Чепеларе, по дяволите?!

За съжаление, тези от нас, които Банско още не е прогонило по алпийските курорти, нямат никаква представа за този курорт. Знаем за Безбог на Добринище, но за Чепеларе почти не сме чували. А съм сигурна, че при правилно позициониране и добра реклама Чепеларе може да се превърне в ски-курорта, заради който българите ще си припомнят колко е хубаво да се карат ски у нас – без псуване, без излишни нерви, без неистови опашки и неистова комерсиализация. Ако се планира правилно и не се изпадне в излишъци от строителство, няма да има нужда и от разрастване на съществуващите трасета и навлизане в омагьосания кръг от алчност, който в Банско наричат „развитие на местния туризъм“. Тогава хората от Чепеларе ще имат препитание, а ние ще имаме къде да ходим на ски.[[more]]Ще завърша отново с темата за картофите. Когато тръгвахме към Чепеларе, не взехме умишлено картофи от София, за да можем да си купим местно, родопско производство. В тамошния плод-зеленчук обаче ме посрещнаха немски картофи на цена 65 ст. за килограм. На изумения ми въпрос защо не се продават родопски картофи продавачката отговори: „Много са скъпи за местните – 80 стотинки.“

Това беше цената, на която се продадоха шестте тона от с. Кръстава.