През 1861 г. в Шипка (по онова време още село) се случва нещо много вълнуващо – местният даскал Христо Караджов основава едно от първите читалища в България. Наричат го „Светлина“ като символ на копнежа на шипченци за култура, знания и изкуство. Чудомир е описал това читалище с неговите театрални и танцови групи, с вестник и дори хор!
Чудомир пише, че през 1960 г. библиотеката към читалището е раздала 13 605 книги. В парка при манастира пък всяко лято читалището организирало подвижни библиотеки и читални на открито. За самата сграда на читалище „Светлина“ гражданите събирали пари повече от 10 години, а накрая държавата додала каквото е оставало. Сградата е построена през 1934 г. Първите дарители за сградата били шипченските учители, които дарили заплатите си. Струва ви се невероятно, нали? И на мен!
Отдавна никой не е имал нужда от читалище в град Шипка. Достолепието на сградата му и достойнството на историята му са унизени да се рушат в забрава. И все пак не мислете, че всичко е загубено – в Шипка има хора, които искат то да се възроди. Има и хубави идеи как да стане, макар и засега да не се случва. Може би защото не се беше появил кандидат-студентът Здравко Менчев от Стара Загора. Благодарение на неговото изкуство днес все повече хора знаят за читалище „Светлина – 1861“ и за бъдещото му възстановяване, което беше потвърдено след снимките на Здравко.
Младежът отдавна има идея за фотосесия в читалището и въпреки че не е имал конкретна цел да подпомогне кампанията, работата му определено допринесе много за популяризирането й. Снимките са част от негов по-голям проект, с който той иска да покаже как изкуството може да възражда и да вдъхва нов живот. За фотосесията в „Светлина“ се обръща към солисти от операта в Стара Загора – италианецът Франческо Бориело и японката Нанако Имаи. Двамата са заснети в полет над разбитото и изоставеното – като душа, която е способна да се издигне над всички трудности. Красив символ на това, което ще се случи със „Светлина“: сградата ще бъде възстановена и отново ще се превърне в духовния център на Шипка.
А заветът на Чудомир? Написал е и него:
„При такива здрави традиции и при такова славно минало членовете на читалище „Светлина“ и всички шипчанци трябва да се заловят така за работа, така да я засилят, че светлината му да озарява не само селото и долината ни, но лъчите му да прехвърлят Средна гора и Балкана, та да служи за пример и поука на всички читалища в страната ни.“
Сега сте вие, шипченци!
