ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Проф. Мавродиева - Как всички бързо да станем дигитални граждани?

Проф. Мавродиева - Как всички бързо да станем дигитални граждани?

Проф. Мавродиева е преподавател по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане в Софийския университет. Тя е и изследовател, блогър, обучител, който разглежда реториката като витална наука, а комуникацията като реализираща се в различни области: от бизнес, медии и политика до уеб 4.0.

Проф. Мавродиева, сега повече от всякога е актуално понятието “дигиталност”. Вие правите препратка от дигиталност към дигитално гражданство. Какво всъщност означава да бъдем дигитални граждани?

Преди десетилетия се говореше за netizen, т.е. за "граждани на мрежата" и за информационна грамотност. Премина се и през понятията е-граждани, е-улица, е-протести. Сега вече се говори за дигитални граждани. В най-новото време се изискват повече знания и умения, не само базисни познания как да се използват приложения, програми, платформи, инструменти онлайн, за да се създава и качествено съдържание в онлайн среда. И дигиталната грамотност да е съчетана със знания в областта на гражданското образование. Необходими са активности, които са свързани с каузи, идеи, идеали. Това е да сме дигитални граждани: информирани, мотивирани, ангажирани с каузи, активно участващи в обществени дейности и кампании

Как определяте нивото на дигитална компетентност на съвременния дигитален гражданин в България?

Компетентността е различна в различни групи от българското общество. Програмистите, софтуерните специалисти, графичните дизайнери са с изключително високо ниво на такава компетентност. Все по-масово, не само младите хора у нас, използват активно приложения и споделят информация онлайн, особено в моменти на криза. Има и такива, които навлизат в усвояването на новите умения бавно, но с желание. Неравномерността е налице, някои специалисти говорят за дигитално неравенство, като тук се включат както проблеми с достъпа до интернет в някои райони на страната и липсата на смарт устройства, така и липсата на компетентности, особено при по-възрастните хора. 

Ясно е, че обстоятелствата в цяла Европа са форсмажорни и образователните институции са изправени пред огромно предизвикателство. Как оценявате въвеждането на онлайн образованието в България както в училищата, така и в университетите? 

От години се правят опити в училищата да се използват възможностите за обучение на принципа на съчетаване на традиционни и съвременни методи. Учителите използват блогове, социални мрежи, електронни дневници и т. нар. облачни пространства. Те знаят, че модерното образование изисква съвременни технологии и високо ниво на дигитална грамотност. А кризата в момента ни намери сравнително подготвени, но не навсякъде. Страна са и родителите, които подкрепят дигитализацията в процеса на обучение, но не всички са "в час" с онлайн обучителните инструменти, тъй като животът им е далече от технологиите. Така че – все още трудно може да се говори за устойчиви традиции относно съвременните форми на обучение във всички училища у нас.

Университети правят опити на равнища мениджмънт да преминат на режим "ускорено развитие на българското висше образование". Някои университети се справят по-добре във форсмажорните обстоятелства, опирайки се на предишен опит. Преподаватели по отделни дисциплини работят с виртуални класни стаи. Има, разбира се, и такива, които все още са на равнище електронна поща. Студентите искат да се обучават в съвременна академична и технологична среда, много по-активни са чрез новите форми на обучение. И ако в процеса на обучение и самоподготовка студентите използват онлайн инструменти и платформи, тези млади хора ще са и ценен социален капитал в бъдеще не само за България, а и за света. 

Дисциплинирани ли сме дигитално като нация, за да успеем ефективно да работим и учим от вкъщи? 

Ситуацията предполага дисциплина, самодисциплина, рестрикции, натрупване за кратко време на знания за дигитална комуникация от различни групи в българското общество. Налага се бързо и същевременно устойчиво формиране на умения за използване на онлайн инструменти и платформите за учене. Все още има неразбиране за тях у някои хора, други са скептични, трети бавно напредват и изчакват "по стар народен обичай" да отмине и това, четвърти просто карат в удобното старо русло. Има и такива, които преосмислят начина на учене и на работа. Хората установяват, че ако изостанат в динамично развиващата се комуникация, това ще е изоставане на лично, професионално, финансово и бизнес равнище. Променят се парадигмите на учене и това е добре да се осъзнае ясно и да се приеме от българите: родители, учители, образователни мениджъри. По това работим и с колеги от четири държави в проекта DETECT – Enchasing Digital Citizenship.

Когато кризата отмине, как мислите – ще се окаже ли, че тя ни е провокирала нас, българите, да се придвижим още едно стъпало към това да се превърнем в добри дигитални граждани? 

Генерализацията, крайните положителни или отрицателни прогнози не са уместни. Нужни са анализи на институционално и управленско ниво, за да направим преценка за успеха или неуспеха на такива практики. Желателно е да се организират обучения със съвременни методи, интензивни и устойчиви, за да се работи ефективно с граждани, които да придобият ако не висока дигитална компетентност, то поне базова грамотност в интернет пространството, за да "стопим" неравенството. Отлив от дигиталното няма да има, но комуникацията ще се върне към паралелно развитие в онлайн и офлайн среда. Хората ще решат как да продължат в личен план общуването. Все пак ще има промени на равнище лично и публично (private – public), преосмисляне на понятията място и пространство (place – space) на много равнища: комуникативно, етично, управленско, бизнес, психологическо, социално.

 

Георги Лозанов: "Авторитети ще се срутят, ще се родят нови герои"

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...