Проф. Мавродиева е преподавател по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане в Софийския университет. Тя е и изследовател, блогър, обучител, който разглежда реториката като витална наука, а комуникацията като реализираща се в различни области: от бизнес, медии и политика до уеб 4.0.
Проф. Мавродиева, сега повече от всякога е актуално понятието “дигиталност”. Вие правите препратка от дигиталност към дигитално гражданство. Какво всъщност означава да бъдем дигитални граждани?
Преди десетилетия се говореше за netizen, т.е. за "граждани на мрежата" и за информационна грамотност. Премина се и през понятията е-граждани, е-улица, е-протести. Сега вече се говори за дигитални граждани. В най-новото време се изискват повече знания и умения, не само базисни познания как да се използват приложения, програми, платформи, инструменти онлайн, за да се създава и качествено съдържание в онлайн среда. И дигиталната грамотност да е съчетана със знания в областта на гражданското образование. Необходими са активности, които са свързани с каузи, идеи, идеали. Това е да сме дигитални граждани: информирани, мотивирани, ангажирани с каузи, активно участващи в обществени дейности и кампании.
Как определяте нивото на дигитална компетентност на съвременния дигитален гражданин в България?
Компетентността е различна в различни групи от българското общество. Програмистите, софтуерните специалисти, графичните дизайнери са с изключително високо ниво на такава компетентност. Все по-масово, не само младите хора у нас, използват активно приложения и споделят информация онлайн, особено в моменти на криза. Има и такива, които навлизат в усвояването на новите умения бавно, но с желание. Неравномерността е налице, някои специалисти говорят за дигитално неравенство, като тук се включат както проблеми с достъпа до интернет в някои райони на страната и липсата на смарт устройства, така и липсата на компетентности, особено при по-възрастните хора.
Ясно е, че обстоятелствата в цяла Европа са форсмажорни и образователните институции са изправени пред огромно предизвикателство. Как оценявате въвеждането на онлайн образованието в България – както в училищата, така и в университетите?
От години се правят опити в училищата да се използват възможностите за обучение на принципа на съчетаване на традиционни и съвременни методи. Учителите използват блогове, социални мрежи, електронни дневници и т. нар. облачни пространства. Те знаят, че модерното образование изисква съвременни технологии и високо ниво на дигитална грамотност. А кризата в момента ни намери сравнително подготвени, но не навсякъде. Страна са и родителите, които подкрепят дигитализацията в процеса на обучение, но не всички са "в час" с онлайн обучителните инструменти, тъй като животът им е далече от технологиите. Така че – все още трудно може да се говори за устойчиви традиции относно съвременните форми на обучение във всички училища у нас.
Университети правят опити на равнища мениджмънт да преминат на режим "ускорено развитие на българското висше образование". Някои университети се справят по-добре във форсмажорните обстоятелства, опирайки се на предишен опит. Преподаватели по отделни дисциплини работят с виртуални класни стаи. Има, разбира се, и такива, които все още са на равнище електронна поща. Студентите искат да се обучават в съвременна академична и технологична среда, много по-активни са чрез новите форми на обучение. И ако в процеса на обучение и самоподготовка студентите използват онлайн инструменти и платформи, тези млади хора ще са и ценен социален капитал в бъдеще не само за България, а и за света.
Дисциплинирани ли сме дигитално като нация, за да успеем ефективно да работим и учим от вкъщи?
Ситуацията предполага дисциплина, самодисциплина, рестрикции, натрупване за кратко време на знания за дигитална комуникация от различни групи в българското общество. Налага се бързо и същевременно устойчиво формиране на умения за използване на онлайн инструменти и платформите за учене. Все още има неразбиране за тях у някои хора, други са скептични, трети бавно напредват и изчакват "по стар народен обичай" да отмине и това, четвърти просто карат в удобното старо русло. Има и такива, които преосмислят начина на учене и на работа. Хората установяват, че ако изостанат в динамично развиващата се комуникация, това ще е изоставане на лично, професионално, финансово и бизнес равнище. Променят се парадигмите на учене и това е добре да се осъзнае ясно и да се приеме от българите: родители, учители, образователни мениджъри. По това работим и с колеги от четири държави в проекта DETECT – Enchasing Digital Citizenship.
Когато кризата отмине, как мислите – ще се окаже ли, че тя ни е провокирала нас, българите, да се придвижим още едно стъпало към това да се превърнем в добри дигитални граждани?
Генерализацията, крайните положителни или отрицателни прогнози не са уместни. Нужни са анализи на институционално и управленско ниво, за да направим преценка за успеха или неуспеха на такива практики. Желателно е да се организират обучения със съвременни методи, интензивни и устойчиви, за да се работи ефективно с граждани, които да придобият ако не висока дигитална компетентност, то поне базова грамотност в интернет пространството, за да "стопим" неравенството. Отлив от дигиталното няма да има, но комуникацията ще се върне към паралелно развитие в онлайн и офлайн среда. Хората ще решат как да продължат в личен план общуването. Все пак ще има промени на равнище лично и публично (private – public), преосмисляне на понятията място и пространство (place – space) на много равнища: комуникативно, етично, управленско, бизнес, психологическо, социално.
