ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Проф. Янакиева: Свидетели сме на гигантска революция в образованието

Проф. Янакиева: Свидетели сме на гигантска революция в образованието

Снимка: iStock

Благодарение на коронавируса образователната система е "взривена", но трябва да се радваме! Защо, обяснява проф. Елка Янакиева, преподавател в Югозападния университет, която призовава всички страни да се адаптират към неоспоримите промени в образователната система. Публикуваме текста й без авторска намеса:

"Такава огромна война се разрази между привържениците на въвеждането на дистанционното обучение и неговите противници, че стана нетърпимо.

Истината е, че ние сме свидетели и участници в най-голямата революция в образованието от четири века насам.

Защото точно през 17 век Ян Коменски създаде класно-урочната система и я описа в неговата „Велика Дидактика“. От тогава до сега настъпиха много изменения в света. Науката и техниката извършиха грандиозни пробиви, толкова грандиозни, че беше въведено понятието научно-техническа революция. Какво стана с образованието? То все още си има своята класно-урочна организационна форма, по същество неизменна от 17 век досега.

Оказа се, че коронавирусът направи това, което науката педагогика трябваше да направи отдавна – взриви отвътре класно-урочната система.

Педагогическата наука, поради много обективни и субективни причини, не е готова да предложи нова организационна форма – кои са конкретните причини е предмет на други разговори. Но са ясни две неща – икономистите няма да искат промени, защото никой не е измислил нещо по-евтино и по-удобно от класа и урока.

Ясно стана и друго – всички учебници по дидактика и педагогика на обучението по отделни учебни предмети изведнъж остаряха, станаха архаични, замирисаха на мухъл. Учителите не получиха педагогическа технология, годна за прилагане в онлайн среда на обучение. Имаме много учени-педагози, но с нулеви научни постижения и пълна откъснатост от потребностите на практиката. Те не са способни в интензивен ритъм да създадат новите технологии. Затова учителите се намират в ситуация, в която са принуждавани да приложат в учебния процес това, което знаят за урока в съвършено нови условия, които не търпят този урок, измислен преди четири века от Коменски. Те са заставени да приемат ролята на заварените сестри на Пепеляшка, които напират да обуят нейната пантофка, ама не им се получава и няма никога да им се получи!

Старите методи не се връзват с виртуалната среда! Поне не по традиционния начин!

Администраторите, които управляват образованието – имам предвид висшите административни етажи – въобще не могат да допуснат, че класическият урок може и да изчезне, а той изчезва!!! Затова работното време на учителите става огромно - защото те се опитват да прегърнат това, което е необятно за техните възможности с методи и средства, които се разминават с целта. Което създава лостове за угнетяване както на учители, така и на ученици. Веднъж разкъсал оковите на класно-урочната система учебният процес вече никога няма да се върне и да стане такъв, какъвто е бил. Ще се наложи да се въведат нови стандарти за съотношението на брой ученици към един учител, нови стандарти за образователната среда, може да се наложи психолого-педагогическият и естетическият дизайн на училището да станат съвсем други. Но дори и това не е най-същественото.

Основният въпрос в момента е въпросът за потребностите от учене и възникващата на тяхната основа мотивация за учене. При това той се отнася и до двете страни – и до ученика, и до учителя.

Тук сме победени, тук сме сразени и почти умрели. Тук трябва да стане промяната. Това е основният въпрос, който сякаш педагогическата общественост не забелязва. Защо учениците, които желаят да учат са толкова малко? Защо тези, които участват формално в учебния процес стават все повече? Но точно мотивираните, и само мотивираните, ще излязат от дистанционната форма на обучение още по-подготвени, защото ще се увеличат предизвикателствата, които ще изискват по-висока степен на развитие на волевите механизми на поведението. Но ще има и огромна част интелектуално лениви младежи, които ще оправдаят удобно своята леност с дистанционната форма на обучение.

Необходими са промени и колкото повече ги отлагаме, толкова по-болезнени ще бъдат. На фона на всичко това ще възникне един още по-грандиозен и още по-съществен въпрос – как ще се създава среда, която да обуславя социализацията на децата.

ИЗВИНЯВАЙТЕ ЗА ЛЕКЦИЯТА, НО НЯМА СМИСЪЛ УЧИТЕЛИТЕ ДА СЕ ХВАЩАТ ГУША ЗА ГУША ЗА И ПРОТИВ ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ.

" - Не е работата, майсторчета, в папуците и в обувките, а в света! Ако светът е започнал да си събува папуците — няма кой да го отбие, нито да го спре. Събува ли си, кай, потурите, той ще си събуе и папуците! Не се закачайте с обущарите, ами който е по-млад, да зарязва папуците и да се хваща за обувките!"

 

Големият минус и малкият плюс на онлайн образованието

 

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...