Какво може да ни каже един невролог за дигиталните технологии? На пръв поглед нищо, но на втори – всичко. Съвременната наука за развитието и възможностите на човешкия мозък е посветила голяма част от ресурса си на това да разбере какво е влиянието на дигиталния свят върху човека. И ако някой от нас си мисли, че тази връзка все още не може да бъде документирана, изследвана и диагностицирана, този някой се лъже жестоко.
Сюзън Грийнфийлд е баронеса, но не това й е интересното. Чаровна е, но не е и това. Тя е невролог, който е посветил кариерата си на изучаването на човешкия мозък. През вторите 50 години от живота си иска да намери лек за болестта на Алцхаймер. Междувременно мина през София по покана на Мтел за събитието Media Masters и ни разказа някои наистина интересни открития на съвременната неврология. Това, което на мен лично ми хареса най-много, е, че не поднесе сухи научни факти, а изнесе вдъхновяваща и съдържателна лекция, която звучеше наистина на място в контекста на новото позициониране на българския телеком, което набляга на свободата на потребителя да избира кога да бъде онлайн.[[quote:0]]Ето какво ни каза тя.
Употребата на дигитални средства за комуникация расте обратнопропорционално на социалното общуване.
В резултат начините, по които функционира човешкият мозък, по които прави връзки, трупа информация и лична памет, драматично се променят.
Намалява социалната емпатия или способността на човешките същества да изпитват състрадание и съучастие към другите индивиди, за сметка на нарцисизма и самовглеждането.
Хората, пристрастени към екрана, започват да проявяват признаци, характерни за социални болести като аутизма, и това се доказва от редица изследвания.
Пристрастяването към електронните игри протича като пристрастяването към наркотиците или хазарта – отделят се същите вещества и се засягат същите мозъчни центрове. Засегнатите имат проблем със задържане на вниманието и безчувственост към насилието.[[more]]В обобщение: в резултат на експанзията на дигиталните технологии човешкото поведение се променя драстично – от аналитично-когнитивно-емпатичен човекът става импулсивно-стихийно-егоистичен. Хората се вдетиняват. Стават безчувствени. Трудно разбират сложи концепции, трудно учат и се развиват.
Нещата изглеждат мрачно, но баронеса Грийнфийлд завърши оптимистично. Ако всички ние си даваме сметка за опасностите, може би ще успеем да предпазим бъдещите поколения от негативните страни на технологиите, без които вече не можем да си представим света. Важно е да не си заравяме главата в пясъка – тогава човечеството ще намери начин да се адаптира и да минимализира рисковете.
